Андрея Илиев: Реваншът на Тангра

Веждите на хана се свъсиха. Ако се приемеше, че това е поличбата на Барин, значи войната щеше да е неуспешна. Пое везаната кърпа и избърса ръцете си. Настроението му се бе счупило и гневът му май щеше да се стовари върху Елаур.

— И друго, ювиги.

— И друго ли има? — раздразнен подметна ханът.

— Много въоръжени мъже има в Ат.

— Тук е дошъл ювиги ханът. Пък и се готвим за поход.

— Те не са чирмиши 18 18 Чирмиш — войник, опълченец. , ювиги. Те са казаци 19 19 Казак — доблестен рицар, който се сражава без доспехи (прабълг.); рицар на служба при едър феодал (13–14 век); свободен човек (при тюрките). .

Тоест, врекли се на алпа Барин. Те нито сеят, нито отглеждат добитък. Каквото им трябва, вземат го с върха на копието си. Гарваните ги обичат, защото там, откъдето минат, има много смърт и леш.

Алвар хвърли кърпата в ръцете на Елаур и тръгна към масите отсреща.

Елаур погледна с яд кърпата и полупразната кана в ръцете си. В този момент в юртата влезе Аудан и лицето на суровия колобър се разведри. Пресрещна го. Изпревари поредния слуга и предложи на канартикина да му полее.

— Не ми харесва тук — каза тихо.

Аудан го погледна внимателно:

— Не пий тази вечер.

Не че младият човек пиеше.

— Поличбите на боговете са лоши — продължи Елаур. — И имам лошо предчувствие.

Аудан кимна замислен.

— И аз.

Колобърът го изпрати с разсеян поглед. Сети се за кърпата и я запрати в стената на юртата. Остави каната на застланата с мечи кожи и пъстри килими земя. Излезе навън и отиде при кочиите с багажа. Там бяха струпани слугите от свитата и чиготите от охраната. Те ръкомахаха и оживено коментираха нещо. Посрещна го един от неговите ученици — черен и кривокрак младеж.

— Изпращат ни извън Вътрешното укрепление. Там ни било мястото.

По принцип бе така. Тук бяха юртите и градините на кавхана. В него трябваше да се създадат условия за живот на семейството му. Очите на обикновения хон не можеха да смущават ежедневието на мъжете и жените. Обаче сега тук бе ювиги ханът и според обичая домът ставаше негов. Близките на кавхана трябваше възможно най-скоро да се изнесат.

Елаур извика началника на охраната Тахтун.

— Не излизайте.

— Нищо не мога да направя — вдигна рамене той. — Докладвах на ювиги. Той ми нареди да се съобразявам с молбите на домакините.

Елаур изруга.

— Опитай да се противопоставиш. Ако не успееш, разположи бивака си до портите на Вътрешното укрепление. И спете на смени.

После се обърна към ученика си:

— Донеси ми Ханския меч.

Легендата твърдеше, че това е оръжието на Боян Имен 20 20 Боян Имен — алп на музиката, свири на домбра;син на Слънцето и Луната;от неговите синове тръгва родословното дърво на хуните;от неговия четвърти и любим син Иджик започва родът Дуло;. , изковано от алпа-ковач Хурса 21 21 Алп Хурса — Един от най-хубавите и богати образи на алпи в „Сказание за дъщерята на хана“. Богът — ковач е изковал мечове, които могат да поразяват алпи и йореги. От шлаката на неговата ковачница е възникнала планината Урал. , и че то може да убива дори алпи. Ханът го вземаше в ръце, когато повеждаше войската в поход или трябваше да се закълне. През останалото време за него се грижеше ичургу-колобърът — длъжност висока и важна.

Самият меч бе дълъг около метър и двайсет, без никаква украса. Чирените му бяха от рога на убит еднорог. Стоманата на лезвието бе широка около три пръста и сивееше като пепелянка. И така съскаше, когато режеше въздуха… Ханска бе канията — цялата в злато и скъпоценни камъни. Поверието гласеше, че те пък са от Златния кладенец 22 22 Златен кладенец — легендарно място. , образуван от падналото в земните недра изгарящо око на Барис — алпът на отмъщението.

На входа стражата го спря.

— Трябва да оставиш оръжието.

— Това не е оръжие. Това е Ханския меч.

— Въпреки това. Наредиха ни — никакво оръжие.

— Мечът е символ на ханското достойнство.

Зашушукаха. Един влезе вътре. Елаур използва объркването им и успя да се вмъкне.

Някой ме дърпаше за ръката. Отворих очи. О, майко-о-о!… Над мен се бе надвесило странно същество с човешко тяло и глава на хищна птица. Какви жестоки жълти очи имаше!

— Кой си ти?…

Е, винаги с това се започва. Баща ми разказваше, че в доброто старо време не било така. И децата знаели, че умрелите ги взема алп Лачин и че той е с глава на сокол. А сега чакат какво ли не — от ангелче до любимото куче…