Андрея Илиев - Реваншът на Тангра

Сядат да се хранят и внезапно вътре нахлуват мъже и започват да избиват височайшите гости. Спасил се само Аудан Дуло. След време се върнал и опитал да отмъсти, но само ранил тежко чичо си. Подгонен от потеря, той се скрил в една пещера и вътре попаднал на зловещия алп на смъртта Шурале. В борбата успял да го посече тежко и да се отскубне. Докато се лутал из галериите, налетял на чуден кон. Това бил Тулпар — божествено животно, в което имало магия: този, който направи осем кръга на гърба му, ще стане господар на Земята. Шурале направил седем, но бил хвърлен и сега държал коня с надеждата, че ще успее да го укроти и да направи последната си обиколка. Аудан освободил коня и поел своя дълъг път из тогавашния свят.

Сменил името си на Ат — така, както се наричал аулът на чичо му Авар, — за да му напомня всекидневно, че трябва да отмъсти за предателството. Тулпар му казал, че има девойка, достойна за него — наричала се Боз-бий и била дъщеря на Шан Албан Рищав. Но, за съжаление, не знаел пътя за нея…

И се замятал младият Ат по целия свят в търсене на любимата, която дори не бил виждал… Срещнал по пътя си Арбуга — млад урмиец от армията на туранския цар Аламир, който му предложил служба и участие във войната срещу хинците, които пазели Златния кладенец. Ат се съгласил, защото с войската би минал свободно Железните врати, през които суровите сурежки воини не пускали никого.

Благодарение на своята смелост Ат се издигнал до хилядник сред смъртниците — киргизи. Армията превзела много крепости и две дълги стени. На третата туранците започнали да измират — появил се мор, пуснат от злия Албастий. Арбуга и Ат се разболели и били изоставени от отстъпващите войски в пещера, наречена Българ. Лежейки в лечебната й кал, те успели да се излекуват. Побратимили се и решили да се наричат българи.

Арбуга тръгнал за дома си, където го чакала любимата му Танбит, с която имал уговорка да се оженят. А Ат, естествено, отново затърсил красивата Боз-бий. Препускал на север и юг, на изток и запад — никой не можел да му каже къде е царството на Рищав. Докато скитал, младежът срещнал и третия в тази история — дервиша Татра. Разделили се почти скарани… Изнемощял и гневен, Ат се ядосал на коня си, продал го и купил кораб, мислейки, че така ще спести време и сили. При плаването попаднал първо на пирати, а после злият Албастий му спретнал буря, която потопила кораба. Ат се спасил с последни сили.

Събрал се отново с Арбуга. Той му разказал тъжната си история — когато се върнал в родния аул, разбрал, че злият алп Аждаха, взимайки неговия образ, е отвлякъл Танбит. Побратимите се отправили на експедиция към леговището му и след жестоко преследване го убили, спасявайки и девойката.

През това време Албастий с помощта на нечестивата алп-бий Мишка отвлякъл Боз-бий от бащиния й дворец. Сетне злата богиня подготвила капан на Ат, вземайки образа на похитената. Арбуга усетил клопката и не дал на побратима си да облече свилените дрехи и да яде от меда, подарени му от „любимата“.

По нататък към двамата се присъединил дервишът Татра и те атакували кулата на йорегите и Албастий. В тежко сражение победили генерално злите сили и освободили Боз-бий.

После… После като в типичен холивудски филм с хепиенд тримата се женят за любимите си. Ат става цар на сабаните, а Арбуга с урмийците и Татра със сакланите се преселват в неговите земи. Всички те започнали да се наричат българи…

Ето тази вкратце (да ме прости Микаил Бащу!) изложена история, драги читателю, ме изкуши да хвана перото и да напиша романа. Разбира се, опитах се да пипна това и онова по законите на днешната литература и вкарах нови неща, които научих от „Историята на Джагфар“. Много ми помогнаха бележките на Ахмед ибн Фадлан от пътешествието му до Волжка България през 920–921 г. Да напомня, че това е „Тринайсетият воин“ на Майкъл Крайтън. Използвайки написаното от него в същия труд за викингите, той създава своя популярен роман. Имах един страх — да не разваля красивата приказка „Сказание за дъщерята на хана“ — и една цел — да направя колосалния труд на маестро Микаил популярен. Дано съм успял…

Накрая стигнах и до въпроса, който неминуемо се върти из главата ти, читателю: защо едва сега научаваме за това сказание? Ръкописът е открит в началото на 20 век в казахстанския град Петропавловск (волжките българи го наричат Кизил Яр). Градът е един от традиционните културни центрове на волжките българи. Освен това, през него преминава т.н. Сибирски път на осъдените на каторга. А волжките българи са били едни от най-пострадалите от гоненията на болшевиките. През 30-те години е имало повсеместно унищожение на всичко, написано с арабски букви. За този, който съхранявал такива документи, наказанието било минимум 10 години сталински лагер. Ибрахим Мохамед-Каримович Нихматулин, волжки българин, прави истински подвиг като преписва на руски език „Сказание за дъщерята на хана“, „Историята на Джагфар“ и епосът „Сказание за Барадж“. И съвсем навреме: някой прави донос и той е привикан в НКВД. Иззели текстовете с арабски букви, но тези на руски оставили — за тях нямало заповед…

Читать дальше