Андрея Илиев: Реваншът на Тангра

Ханът слиза от коня и когато брат му понечва да приклекне, хваща го за раменете и го изправя. Прегръщат се сред шумните възгласи на насъбралото се множество.

От юртата излиза семейството на Авар — трите му жени и седемте деца. Смесват се с роднините си от Алваровото коляно.

Моят взвод бе в наряд. Аз не, но според устава трябваше да направя проверка на носенето на службата. Вече бях минал през КПП-то и КТП-то, караулното и парка. Оставаше поста на покрива. Стълбата от третия етаж към капандурата се държеше на магии. Командирът поне три пъти бе нареждал да се смени… Ама нещо не му хващаха приказките — цял живот го е бутало татенцето, от щабче в щабче, зубрил си е английския по курсчета… Пък и кой предполагаше, че тук ще е така горещо?… Та някой ще се изтупа. Даже мога да кажа кой — някой от картечарите. Всички са яки и тежички — плюс оръжието и лентите с патрони… Не ми се ще да си представя как ще се срине например Младен… или Денко… Момчетата — Васил, Рагуто и Феса — стояха зад чувалите и макар че си говореха, очите им зорко опипваха около базата.

— Как е? — попитах усмихнато и в същото време видях камаза.

Беше спрял на около триста метра от оградата. Шофьорът тресна вдигнатия капак — явно бе отстранил повредата.

— Какъв е тоя?

— Преди три минути се появи — погледна часовника си Васил.

— Обадихме се на КПП-то да го имат в предвид — допълни Рагуто.

Форсира зверски, подскочи като див и се стрелна напред.

— Ама че фурия — цъкна с език Феса.

— Такива прецакват хубавите машини — кисело подхвърли Васил.

В този момент засилената цистерна кривна от надупченото като сирене шосе и тръгна към оградата на базата. Грабнах бинокъла от ръката на Рагуто. В кабината бяха двама — черни, мръсни и със зелени превръзки на главите.

— Огъ-ъ-ъ-ън! — изревах аз.

Васил вече бе натиснал спусъка на картечницата. Рагуто трескаво търсеше с цевта на снайпера цел. Дългият ред шибна стъклото и го плисна като вода. Камионът кривна, но арабинът вдясно се пресегна през килнатото тяло на шофьора и изправи волана. Тежкото тяло на цистерната се вряза в кирпичения дувар, изрева и сред прах и дим изплува в района. В същия момент изтрещя пушката на Рагуто. И вторият арабин рухна върху кормилото.

Въпреки това камионът продължаваше да приближава сградата, без да намалява скоростта си.

Васил пусна дълъг ред по предната част. Рагуто и Феса бяха отпуснали безпомощно ръце и гледаха невярващо.

В този момент видях върха на главата на третия: седеше в краката на шофьора и сигурно натискаше педала на газта. Беше късно да обяснявам; грабнах снайпера от ръцете на Рагуто, прикладвах, намерих го, дадох корекцията и стрелях.

Заедно с отмятането на главата назад светна пламъкът…

Трима. В голям зелен камион. И Аждаха — с най-гадната си усмивка — между тях.

Двамата седяха на седалките. Бяха около двайсетгодишни и надрусани до припадане. Третият — шестнайсетгодишен хлапак — клечеше при педалите и във всяка ръка стискаше по кабел с оголен край.

Е, май бях закъснял.

Картечницата разпердушини тоя зад волана. Друг куршум удари в гърлото втория, който се опита да овладее движението на камиона. И въпреки че юношата долу натискаше педала, той щеше да се отклони по лекия наклон вляво и нямаше да стигне до сградата.

Ако Аждаха не бе хванал кормилото.

Камионът продължи напред.

Тресна самотен изстрел. И майсторски! Главата на свития атентатор буквално цъфна и опръска кабината с кръв и мозък. Ръцете му потръпнаха, опитаха се да се съберат… Нов гърч и започнаха да се раздалечават.

Тогава Аждаха се протегна и събра краищата на кабелите…

Към Аудан приближи момък — може би негов връстник. Братовчед му Алцек, син на Авар. Чернокос, с мургава кожа и леко дръпнати очи — наследство от майка му Чичек от племето Тюрк.

— Привет, канартикине 11 11 Канартикин — престолонаследник. — поздрави той, но не сведе глава, както повеляваше обичаят.

Аудан бе обхванат от общото добро настроение и отмина нарушението.

— Привет, братовчеде.

Алцек започна да му представя братята и сестрите си. След това дойде ред на по-близките им роднини. Към края спряха пред висока светла девойка.

— Това е Боз-бий — каза Алцек и млъкна.

Тя леко се поклони като пред по-висш и вдигна леките си пеперудови клепачи. Върху Аудан плисна вълна от лазур.

— Коя е тя? — откърти се от устата му.