Андрея Илиев: Реваншът на Тангра

Братовчед му с неудоволствие продължи:

— Тя е дъщеря на хан Албан Рищав.

— Не съм чувал за такъв владетел.

Алцек се зарадва на неосведомеността му. И подхвърли надменно:

— Неговото господарство е отвъд Железните врати. Чувал ли си за тях?

Как му се искаше да не знае къде са! Аудан се усмихна, загледан в бялото лице, в розовите устни, разтеглени в извинителна усмивка, и разбира се, в бистрите като езерото Байкал очи.

— В планината Каф 12 12 Каф — легендарна планина, понякога — Кавказ. . Когато дядо ми Булюмар е бил в старите земи, границите на ханството ни опирали в нея. И стражите от северната страна на Железните врати са били Хони 13 13 Хони — хуни; приели името на планините Хон, където се настанили след преселването от прародината си край легендарната река Дуло-су. .

Булюмар бе дядо и на Алцек, но Аудан нарочно наблегна на „дядо ми“. Тук, пред красивото момиче, пренебрежението на братовчеда го раздразни.

— Защо си тук, Боз-бий? — попита той.

— Баща ми ме изпрати да погостувам в двора на кавхан Авар.

Е, не се зарадва. Това значеше, че тя е тук за нещо като предгодеж. Да се види с бъдещия си съпруг, докато се уточнят подробностите по сватбата, чеиза, зестрата и откупа. Кой ли беше щастливецът? Аудан върна поглед към Алцек и, сблъскал се със зелената пяна на ревността в очите му, разбра: Боз-бий, красавицата от планината Каф, щеше да става негова съпруга. Усети завист и направи крачка към следващата девойка…

Взривът помете сградата.

Димът и тежката миризма стигнаха до мен. Издигнах се по-високо и закръжих над мястото на бедствието.

Една мисъл не ми даваше покой: какво бе станало? Защо един български йорег, па бил той и от най-злите, ще помага на чужденци, за да избиват българи?… Че се мразехме — мразехме се. Но Тангра бе щедър — винаги даваше на Албастий 14 14 Албастий — алп, отметнал се от Тангра и преминал на служба при Дявола;главатар на подземния свят Тама и Злото. Новия и подчинените му дял от душите, които получавахме. Ами да — накъде Доброто без Злото?

Ранените бяха много — може би над петдесет. Но убитите все пак бяха само четирима. Е, и на толкова сме благодарни… На кого? На Аждаха?… Той се бе капсулирал миг преди взрива и сигурно вече се хвалеше на шефа си какво геройство е извършил.

Убитите бяха средна ръка. Абе, нищо особено. Поне още два пъти трябваше да ги връщаме на тоя свят, докато станат годни за ползване. Прибрах душите и понечих да тръгна, когато…

Още един се свърши.

Спуснах се над тялото — лежеше на петнайсетина метра от сградата. Понечих да помогна на душата да излезе от него и ахнах.

Само бях чувал от баща си, че има такива!

В жертва на Тангра принесоха пленник-фаранг — с коса като пшеница и плещи като бивол. Казаха, че се бил много смело и преди да го свалят от коня с аркан, убил петима с меча си. Обесиха го на един от клоните на вековен дъб. След това го положиха на каменна маса и колобърът на Ат отвори гръдния му кош със свещения нож. Като разрови вътрешностите, той обяви, че Тангра благославя похода срещу фарангите на запад.

Малко след това небето притъмня от черни облаци. Мълнии закълцаха хоризонта и тежки гръмотевици затресоха земята.

Ханът отложи борбите и конните надбягвания за по-късно и двете свити влязоха в юртата, опъната за ешмедемето 15 15 Ешмедеме — пир. . Елаур, колобър и пазител на меча на Хана, взе сребърната кана от слугата и лично поля на Алвар да си измие ръцете.

— Ювиги — каза той тихо. — Колобърът на брат ти не предаде точно волята на Тангра.

— Какво искаш да ми кажеш, Елауре?

— Вътрешностите на пленника вещаеха неуспешен поход, ювиги.

— И защо му е да лъже?

— Не знам, ювиги. Но погледни навън: гърми и трещи, а няма дъжд.

— Вярно — смръщи се Алвар.

— Алпът на войната Барин 16 16 Алп Барин (Бури) — алп на войната;преобразява се на сив вълк. е изкарал душите на загиналите и разиграва бъдещото сражение 17 17 Интересно природно явление, описано от арабския пътешественик и историк Ахмед ибн Фадлан: „… видях преди залез в обичайния му час за молитва как силно почервеняха небесният хоризонт и въздухът, дочух силен шум и мощен гръм. Когато повдигнах глава, забелязах облак… В облака сякаш се очертаваха фигури, приличащи на живи хора, яхнали коне, и много ясно личаха копията и мечовете им… И ето видях и втори отрязък, подобен на тези фигури, в които също зърнах мъже, коне, а също така и оръжие. И този отломък започна да напада, да се нахвърля върху парчето, както един ескадрон връхлита върху друг ескадрон… Попитахме царя за обяснение и той ни осведоми, че неговите прадеди разказвали, че тези конници са от средите на вярващите и невярващите джинове и всяка вечер те водят сражения помежду си и не са преставали да се сражават нито нощ, откакто са тук…“. . Черните алпи побеждават белите, ювиги.