Андрея Илиев - Реваншът на Тангра

— Отвлечена е.

Отдъхна си. Бога ми — отдъхна си. Такива неща бе преживял за няколко месеца, че това му се стори наистина дреболия.

— Хинци? — попита с облекчение. — Или масгути?

Арбуга се плесна отчаян по бедрата. И изплю камъчето със сълзи на очите:

— Аждаха.

Ат успя само да повтори с виснала устна:

— Аждаха?

Арбуга започна да разказва объркано. Скачаше от едно на друго. Ат го слушаше търпеливо, от време на време задаваше въпроси. Е, накрая долу-горе сглоби какво се бе случило.

Когато се разделили, той поел към родния си край. В Буляр 79 79 Буляр (Биляр) — голям град, за известно време и столица на Волжка България. спрял и нали имал много спечелено злато, решил да купи сватбени дарове на Танбит. Харесал много неща и ги взел. Един търговец му предложил сватбена премяна от румски сукна. Харесал ги Арбуга, обаче му се сторили, че са прекалено големи за любимата му. Извикали шивач и той казал, че за три дни ще ушие нови. Намерили момиче с ръста на Танбит…

— Просто не е трябвало да се спираш — поклати укорително глава Ат.

— Не трябваше — омърлушено се съгласи Арбуга.

Изпратил вест по нарочен човек до близките си, че до пет дни ще се върне — да се стягат за сватба.

През това време обиколил най-големите родове на Урми и уговорил старейшините да му дадат войници за поход на запад. Върнал се в Буляр, взел готовите сватбени дрехи и потеглил за своя роден край.

Когато влязъл в аула, вместо радост и прегръдки, срещнал само наведени глави. У дома го чакало погребение — майка му умряла… А Танбит…

Близките му разказали, че преди два дни дошъл той, Арбуга.

— Ти? — не се учуди много Ат.

Така си помислили те. Дарил всички богато, пили, играли. Младоженецът бил все уморен и криел очите си. Оправдавал се с дългия път и тежката война. Късно следобед младите се отделили в опънатата за тях съгласно обичая юрта. Майка му усетила нещо нередно, защото все заничала в лицето на сина си. Сетне останала до входа и кършела ръце…

После… После Танбит се развикала. Майка му влязла вътре… Притичалите мъже я намерили припаднала. А от него, Арбуга и Танбит нямало и следа. Майката се свестила за малко — колкото да се каже, че в юртата не е бил синът й.

— Кой? — попитали мъжете с мечове в ръцете. — Кой?

— Йорег — успяла да каже тя. — С рог на челото 80 80 Отличителен белег на злия Аждаха е както страстта му към кобилите (вярвало се, че ако някой яхне кобила, той непременно ще го погуби) и девиците, така и рогът на главата му. …

И си отишла от този свят.

Погребал я. А вечерта останал под голямата топола, която тачели като Бат-Терек, и се молил, без да притвори очи. Рано сутринта, тъкмо когато слънцето позлатило върховете на свещеното дърво, се унесъл и видял Аждаха да крачи през степта, преметнал през рамо годеницата му. После чул глас, че Тангра ще бди над честта й толкова дни, колкото може да живее с хвърлените от сватбарите сребърни монети алп-бий Чак-чак 81 81 Чак-чак — алп-бий на брака, в нейна чест на сватбата върху булката посипвали сребърни монети. .

— Чак-чак е закрилник на семейството и живее скромно — усмихна се окуражително Ат. — Имаме достатъчно време.

Арбуга поклати глава.

А когато се събудил, до него стоял бял лебед. Кротко, като че ли цял живот е бил сред хора. Колобърът на рода говорил с духовете на предците и те казали, че птицата е изпратена от тях.

— Ето го — посочи Арбуга.

Красива, величествена птица. Толкова нелепо изглеждаше сред домашните птици на ханджията!

— Той ще ни заведе в леговището на Аждаха — каза уверено младият мъж.

Ат се сети за случилото се с него преди дни. Ястребът, изтръгващ го от зъбите на оживелия лед… После думите на някак уморения огромен воин, твърдящ, че е алп. Изглежда предреченото от него се обличаше в плът.

— Ами да тръгваме — рече Ат и намести меча на гърба си.

Белият лебед 82 82 Лебед — свещена птица за староунгарските племена. Прародителят им Лаиш се влюбил в красива девойка, която се къпела в река Дуло-су. Когато го видяла, тя се уплашила и отлетяла като лебед. Дълго я търсил и я открил край голямото езеро Сабан-кюл. се стресна, приклекна, разпери криле и тежко, достолепно се отлепи от земята…

На седмия ден Биляна попита Русана къде е входът за света Тама. Тя я изгледа внимателно.

— Най-лесно ще го откриеш, ако хванеш някой йорег и му погостуваш.

— Момичетата ми казаха, че е рисковано — изплъзна се като сапун нашата.