Артър Кларк - Спусъкът

— Искате прекалено много от тях — каза Броуиър.

— Защо?

— Хората от десет хиляди години убиват децата на други хора. Така на планетата има повече място за техните.

— О, Господи, не ми цитирайте Дарвин — презрително рече сенаторът. — Боксьорите се удрят един друг по главата и после се прегръщат. Някой защитник ще събори нападател в края на третата четвъртина и след четвъртата ще го почерпи бира. Слушал съм всички тия социологически лигавщини за Другите и ви казвам, това значи само, че понякога не чуваме плача на жените и майките.

— … Бихте ли се пояснили?

— С удоволствие. Какво си спомняте от Пустинна буря?

— Пустинна буря ли? Мили Боже, това е… знаете ли, в паметта ми има големи празноти за събитията от последните шейсет години.

— Няма значение — каквото си спомняте.

— Ами, би трябвало да си спомням повече, защото цял месец, където и да отидех, всеки телевизор като че ли беше включен на Си Ен Ен — намръщено рече Броуиър. — Ние имахме бомбардировачи стелт, самонасочващи се бомби и Шварцкопф. Те имаха Саддам Хюсеин, ракети „Скъд“ и пилоти, които бягаха в Иран. Силите не бяха равни, доколкото си спомням.

— Така е.

— А, и иракчаните запалиха нефтените полета, нали? Когато напуснаха Саудитска Арабия.

— Кувейт.

— Да, Кувейт. Е, как се справих?

— Спомняте си онова, което помнят повечето хора — рязко отвърна Уилман. — Нашата кауза беше справедлива, ние спечелихме и почти всички се прибраха у дома. — Той посочи безкрайното поле надгробни камъни, което ги заобикаляше. — Тук не лежат много от ония, които умряха онази зима. Жалко…

— Моля?

— Защото справедливата война е лъжа. „Пустинна буря“ беше ужасна малка война. И най-ужасното в нея беше, че почти нищо от този ужас не стигна до Фроглег, Мисисипи. Ние отидохме на война за нефт и за божественото право на един чужд владетел — това не беше самоотбрана, нито защита на демократичните принципи. Пресата се отнасяше към войната като към видеоигра, а хората — като към телевизионен сериал.

Уилман поклати глава.

— За месец и половина ние убихме поне два пъти повече иракски войници и цивилни, отколкото Съединените щати са изгубили за петнайсет години във Виетнам. Но не виждахме майките да плачат и затова тази война не означаваше нищо за нас. Справедлива война! — Той изсумтя презрително. — Справедлива война означава, че са разкъсани на парчета само непознати със странни имена.

— Гроувър, ами ако всичко това можеше да се избегне? — попита Голдстийн. — Ами ако нито един иракски танк не можеше да пресече кувейтската граница, без да избухне, ако нито един иракски войник не можеше да стъпи на кувейтска земя, без да бъде разоръжен?

— И ако иракчаните го бяха знаели предварително? — прибави Броуиър.

Уилман дълго наблюдава лицата им, преди да отвърне, сякаш се опитваше да прецени дали говорят сериозно.

— Иракчаните имаха отлична далекобойна артилерия, при това много. Даже укрепената граница нямаше да спре тяхната армия, само щеше да промени тактиката им. Да не би да ме питате колко висока трябваше да е цената, за да бъде разубеден Саддам?

— Не — каза Голдстийн. — Питам те дали войната щеше да продължи, ако танковите и артилерийските снаряди бяха избухвали преди да достигнат целите си, ако бомбите и ракетите се бяха взривявали във въздуха, ако пълнителите на автоматите и пистолетите се бяха възпламенявали на хиляда метра от границата.

Уилман се намръщи иронично и бавно отговори:

— Е, все пак остават неща като стрели, катапулти и фалангата. Не знам втори век да е бил много по-мирен от двайсети. Но твоят сценарий определено щеше да обърка много планове, включително тези на Саддам. Само че това не е ли чиста фантазия?

— Интересен въпрос — отвърна Голдстийн. — Нека го наречем „интелектуален експеримент“ и да си поиграем с него още малко. Да приемем, че съществува техническа възможност за постигането на тези резултати. Как щеше да постъпиш, за да я въведеш, ако искаше да сложиш край на войната? В чии ръце щеше да я повериш?

— Не ми се играе на тази игра — каза Уилман. — Имате ли я, или не?

— Имаме я, сенаторе — тихо рече Броуиър. — Наричаме я „спусъчен ефект“. Самото устройство наричаме „Спусъка“.

— Теоретично или…

— Не — бързо отвърна Голдстийн. — Прототипът действа.

Уилман потръпна, извърна се от двамата мъже и очите му заблуждаха.

— Боже мой! — накрая промълви сенаторът. — Оръжие против оръжието. Оръжието, от което от петдесет години имат нужда сините каски.