Артър Кларк - Спусъкът

— Къде води това шосе? — попита той пилота.

— Стига до междущатската магистрала при Карлин на изток от Емигрант Пас — извика пилотът. — Сто и петдесет километра пустош.

Въздушното такси полетя на запад в безоблачното небе и започна да се спуска. Когато минаха над шосето, вече бяха под върховете на околните планини.

— Не виждам летището.

Пилотът посочи един черен път, успореден на пресъхнало речно корито.

— Ето го там — каза той. — Винини Крийк Роуд. Единственото летище в окръг Юрика. Но искам да го огледам преди да спусна колесника. Миналия месец валя много и трябва да внимаваме.

Хортън смаяно зяпна изровения тесен път — пилотът прелетя на няма и тридесет метра над него.

— Май ви чакат — извика пилотът. Преди носът на самолета да се издигне нагоре, Хортън видя пясъчножълт джип чероки и мъничка фигура, застанала до него.

— Не изглежда зле. След няколко минути ще кацнем.

Джеф успя само да кимне.

— Преди всичко това беше държавна земя — продължи летецът. — Не че някой се е засилил да строи тук, откакто федералните я върнаха на щата. От време на време минават разни хора. Едни търсят НЛО, други — вкаменелости. Първите постоянно те разпитват, така че вие сигурно сте от вторите.

Докато приказваше, пилотът направи смразяващ кръвта завой и самолетът отново се понесе над пътя, вече в обратната посока и още по-ниско. Той изтегли дросела назад и машината кацна, като подскочи два пъти и вдигна облаци жълт прах. После спря на двадесетина метра от черокито.

— Познавате ли го оня?

Хортън впери очи през разсейващия се прах. Мъжът, който стоеше до черокито, беше Донован Кинг. Носеше тъмни очила и бейзболна шапка с емблемата на „Колорадо Рокис“. Махнаха си.

— Да — отвърна Джефри и отвори вратата. — Благодаря, че ме докарахте.

В малката кабина на шестместния самолет също бе топло, но жегата, която го лъхна навън, беше задушаваща. Той забърза към очакващата го кола. Кинг вече седеше зад волана.

— В Пристройката имаме ли климатична инсталация? — попита Хортън, като включи вентилатора и насочи струята към лицето си.

— Във фургоните. Другата седмица ще монтират и в лабораторната сграда.

— Ще изпукаме дотогава.

Изчакаха самолетът да набере скорост на изток.

— Ще трябва да си осигурим наш самолет и пилот — каза Хортън, когато Кинг превключи на скорост и потегли на запад. — Този човек е много любопитен.

Кинг се подсмихна.

— Тъкмо този човек е нашият пилот. Той е словоохотлив, но безобиден. Освен това имаме самолетна фирма в Елко и малка транспортна компания в Рино. И под прикритието на търсачи на вкаменелости никой няма да ни забелязва.

— Значи такава била работата. — Хортън се вгледа в голия пейзаж. — На какво разстояние е оттук?

— Почти тринайсет километра. А, ако искате, отзад има възглавничка, можете да я вземете.

Имаше защо. Скоро отбиха от Винини Крийк Роуд и продължиха по безименен, двойно по-тесен път. Неравната му повърхност показваше, че изобщо не е бил нивелиран. Даже при скорост под петдесет километра тази част от пътуването не се хареса особено много на Хортън.

— Ще препоръчам да купим и хеликоптер — като се държеше за таблото, каза той.

— Възнамеряваме да докараме вашето оборудване със скайкрейна, с който транспортираме строителни материали. Но не бива да го използваме прекалено често. За почти безлюден щат, тук има много любопитни очи.

Пътуването най-после свърши пред няколко здания, издигнати в тесен каньон. Най-голямото беше едноетажна бетонна постройка без прозорци, която напомни на Хортън за неговото начално училище. На запад имаше пет-шест фургона, на изток се оформяше стоманеното скеле на сглобяема сграда. В тясната ивица следобедна сянка до източната стена на голямата постройка се виждаха малък булдозер, фадрома и още три черокита. Когато Хортън предпазливо слезе от джипа, навън го посрещна какофония от строителни шумове.

— Доктор Броуиър наистина ли трябваше да избере толкова отдалечено място? — попита той.

— Важно е да нямаме никакви съседи — отвърна Кинг. — Директорът иска осемкилометров строго охраняем и петнайсеткилометров безопасен радиус. Първо във фургона си ли искате да отидете, или в лабораторията?

— След това пътуване мехурът ми гласува за фургона. Кинг се усмихна — рядка гледка — и посочи.

— Вие сте трети номер.

Когато Хортън излезе, шефът на охраната му подаде карта на обекта и каска.

— Храним се и почиваме в големия фургон. Вторият е запазен за доктор Броуиър и за гости. Временният комуникационен център е в петия, а временният офис на охраната — в шестия. Строителите са от северната страна — когато си заминат, там ще е персоналът.