Артър Кларк - Спусъкът

— Така или иначе, вие няма да ги докосвате — поясни той. — Аз ще се занимавам с подготовката, транспорта и почистването — при това облечен в бронирана жилетка. Доктор Броуиър беше съвсем ясен по този въпрос. Мен можете да ме замените с друг, докато вие сте незаменими. Затова вече няма да влизам в лабораторията — ще зареждам експерименталната камера отвън, а вие ще държите вратата затворена.

— Процедурите за сигурност, които използваме, радиовръзката, почивките, всичко това беше подготовка за мощните експлозиви. — Макган се изправи и събра вещите си. — Ако взривите патрон за пушка в багажника на колата ми, аз най-вероятно ще оцелея. Ако взривите торпекс, най-вероятно няма. И макар че не съм незаменим, съм абсолютно сигурен, че ако взривите куриера си насред Шанахън Роуд, изследователската ви програма ще се забави.

Той лапна белезникавия цилиндър и започна да го дъвче.

— Ментов бонбон, без захар. След половин час ще се върна с истинските проби.

До обяд Макган изгуби баса си. Един кубически сантиметър от нещо, наречено ЕБКА, напука плексигласовия прозорец на експерименталната камера.

— Взривът беше прекалено мощен — мрачно каза Макган, докато разглеждаше пораженията, пъхнал под мишница каската на бронирания си костюм. — Ще се наложи да намаля количеството на пробите с една четвърт.

Потресеният Хортън не можеше да не се съгласи с него.

В края на седмицата се върна Карл Броуиър.

Появата му беше още по-неочаквана от заминаването му. Директорът надникна в лаборатория „Дейвисън“, махна с ръка на Лий и извика:

— Джеф? Ела при мен, когато имаш възможност. — Тонът и поведението му бяха абсолютно небрежни, сякаш изобщо не бе отсъствал, сякаш мислите му бяха заети само с тривиални административни въпроси.

Хортън за миг се смая, но успя да измънка:

— Веднага идвам.

— Не бързай — бодро отвърна директорът. — Секретарката ми каза, че трябвало да отговоря на петстотин и четиринайсет важни писма.

Въпреки това уверение Хортън едва изтърпя Грийн да дойде от прототипната работилница, за да последва Броуиър в центъра „Едисон“, административната сграда.

— Здрасти, Джефри — каза възрастният мъж, когато Хортън влезе в кабинета му. — Как върви работата? Надявам се, че всичките ти пръсти са си на мястото.

— Да. Пит е добър помощник — отвърна Хортън и се настани на дивана. — Той е педантичен, старателен и проявява любопитство само към онова, което е свързано с конкретната му работа. Къде го намерихте?

— Внук ми Луис е в морската пехота — поясни Броуиър, като разделяше вниманието си между Хортън и дисплея пред себе си. — Няма право да ми каже в каква част е, но според мен извършват саботажи и терористични действия зад вражеските линии. Макган им е бил инструктор, докато не допуснал грешката да преспи с жената на по-висш офицер. Обвинили го в изнасилване и се съгласили да го уволнят по взаимно съгласие.

— В изнасилване ли? Как…

— Явно офицерът е снабдил жена си с потвърждаващи синини и й е дал стимул да излъже — кисело се усмихна Броуиър. — Според мен фактът, че офицерът още е жив, представя господин Макган като дисциплиниран и принципен човек.

— А бе, едно хитро капанче… — Хортън поклати глава. — Попитахте ме как върви работата. Изглежда, че ако в нещо има нитрат, Спусъкът го взривява.

— Невероятно. — Директорът вдигна глава. — Ами нитратите, които не са експлозиви?

— Още не сме стигнали до тях.

— Ами експлозивите, които не са нитрати?

— Върху тях не оказва никакво въздействие. Обаче те не са много. Най-широко използваните експлозиви, и за военни, и за цивилни цели, включват нитрати. Всички стандартни боеприпаси също.

— Повечето фермери също използват нитрати — отбеляза Броуиър. — Както и много хора, страдащи от диария — след едно пътуване в Бразилия и на мен ми предписаха бисмутов субнитрат. Мислил ли си за това?

— За фермерите ли?

— Тор. Само някой натоварен с тор камион да мине оттук в неподходящия момент и ще ни дават по Си Ен Ен.

— О, Господи! — изпъшка Хортън и пребледня. — Нитроглицерин. Нитроглицерин. Изобщо не ми хрумна за лекарството…

Броуиър му отговори с бодра усмивка.

— На мен обаче ми хрумна. Моят лекар ме увери, че нитроглицериновите таблетки не избухват. Що се отнася до останалите лекарства, е, преди да съобщим за откритието, ще трябва да проверим всички, едно по едно.

Хортън не разбираше защо директорът говори толкова небрежно за нещо, което очевидно представляваше непростим пропуск.