Кони Мейсън: Лъвското сърце

— Камериерката ми. Много е сръчна в лекуването.

— Тогава може би ще трябва да я повикаш, за да се погрижи за раната ми. Не е нещо голямо, само драскотина, но раните загнояват.

Почукване на вратата му попречи да продължи. Лъвското сърце даде позволение и двама мъже влязоха, влачейки голяма дървена вана, и я поставиха пред огнището. Последва шествие от прислужници, носещи кофи с гореща вода. Когато ваната беше напълнена, Лъвското сърце освободи всички. Но щом Ванора се опита да излезе заедно с прислужниците, той я спря с рязка команда.

— Не! Ти ще останеш тук да ме изкъпеш.

Тя замря, когато той смъкна гащите си, страхувайки се да погледне, но не можеше да се сдържи. Този мъж нямаше ли срам? Потаен поглед й доказа, че Лъвското сърце беше великолепен в голотата си. Нищо в нейното въображение не я беше подготвило за мрачните гравирани линии на лицето му или за мощните очертания на тялото му на боец. Той беше як, силен и строен, като лъв, откъдето идваше и прякорът му. За един кратък, луд миг тя се запита какво ли е да почувства ръцете му да я обгърнат плътно, да почувства широките му гърди притиснати до нежната й гръд, да усети устата му върху своята.

Тя преодоля разсейването и събра мислите си, когато Лъвското сърце влезе във ваната и се отпусна във водата.

— Можеш да започнеш от гърба — каза той, подавайки й кесията за баня.

Ванора я грабна, насапуниса я и мина зад гърба му. После започна да го търка.

Лъвското сърце осъзнаваше присъствието й повече, отколкото я беше накарал да повярва. В мига, когато тя се допря до тялото му, той усети как членът му се втвърдява и тестисите се стягат; осъзна, че отдавна не е вкусвал сладката женска страст.

Когато тя започна да търка раната му, той затаи дъх.

— Полека, жено!

— Нали каза, че е незначителна? — обади се тя със сладък глас.

— Искаш ли да ти покажа нещо, което не е незначително? — изрече той, хващайки ръката й, за да я отведе към слабините си.

Ванора се дръпна шокирана. Плътта му под ръката й се оказа твърда като стомана, но гладка като кадифе. Тъй като беше девица, не я бяха карали да къпе гостите на баща си и никога не беше виждала, още повече пък докосвала мъжкия орган, но гордостта не й позволяваше да се уплаши от крещящата мъжественост на Лъвското сърце.

Залепвайки усмивка на лицето си, тя обхвана ерекцията му и заяви с равнодушен глас:

— Много си суетен, ако смяташ, че това ми прави впечатление. Онова, което е забележително за едни, не е толкова интересно за други.

Тъмните вежди на Лъвското сърце се стрелнаха нагоре.

— Може би ще искаш да ти демонстрирам какво може да прави недотам забележителният ми член.

Ванора дръпна ръка и щеше да избяга, ако той не беше сграбчил роклята й, за да я задържи на място.

— Не си ме доизкъпала.

Тя отвори уста, за да му хвърли презрителен отговор, но не успя, защото вратата се отвори рязко и един мъж с развяващо се около глезените му кафяво расо влетя в стаята; острите му сини очи искряха в основателен гняв.

— Дойдох колкото можах по-скоро, Ванора. Когато чух, че англичанинът те е замъкнал в дневната, се уплаших да не се случи най-лошото. Махнете си ръцете от нея, сър Лъвско сърце.

— Кой сте вие? — Тонът на Лъвското сърце накара тръпки от страх да пробягат по гръбнака на Ванора.

— Отец Кадък няма лоши намерения — извика тя, впускайки се да защити свещеника.

— Не ме защитавай, Ванора — каза отец Кадък, потупвайки я по рамото. — Аз само върша работата на бога.

— Работата на бога ли? — намеси се Лъвското сърце. — Тогава, моля ви, кажете ми какво общо с бога има удоволствието от банята.

Изправяйки се в целия си недотам внушителен ръст, отец Кадък обтегна неодобрително устни.

— Няма да обезчестите Ванора, сър рицарю. Тя е сгодена за един смел уелски воин.

Тъмният поглед на Лъвското сърце се прехвърли към ъглите на стаята. Презрителна нотка прозвуча в гласа му.

— Къде беше смелият уелски воин, когато Ванора имаше нужда от него, за да защитава Крагдън?

Отец Кадък хвърли поглед към Ванора и изрече:

— Той е с…

— Отче! — извика тя. — Внимавайте какво говорите. Не давайте информация на врага.

В миг на прозрение Лъвското сърце сметна, че е открил идентичността на Белия рицар. Това беше годеникът на Ванора. Необяснима ярост го обзе.

— Къде е той?

Ванора го изгледа невинно.

— Кой?

— Годеникът ти. Той водеше воините на Крагдън, той носеше надризница в бяло и златно, нали?

Усмивката й беше прекалено самодоволна, за да му се хареса.