Кони Мейсън: Лъвското сърце

— Ти на каква позиция си? — запита Лъвското сърце. — Отначало беше благосклонен към Симон. Ще се обединиш ли с него, ще се обърнеш ли срещу собствения си баща?

— Няма да сключвам споразумение със Симон, докато не разбера до какво може да доведе.

— Симон иска да управлява Англия — предупреди го Лъвското сърце.

— Не се заблуждавай, приятелю. Аз ще управлявам Англия един ден, не Симон дьо Монфор. Това е даденото ми от бога право. Няма да позволя Дьо Монфор да ми отнеме властта.

— Аз съм твой човек, лорд Едуард. Независимо какво ще решиш, аз съм с тебе.

Яростта в очите на Едуард се оттегли, когато се вгледа в своя приятел и верен защитник.

— Знам, Лъвско сърце. Ако някой може да усмири Луелин, това си ти. Мъртъв или жив, няма значение. Ако сега не го пречупим, ще стане силен враг, когато се възкача на трона.

Уморен от жестоката битка, която беше водил досега, Лъвско сърце изправи широките си рамена и се взря в крепостта, чиито стени криеха врага на Едуард.

— Иди да се срещнеш със Симон, Едуард. Аз имам достатъчно хора под мое командване, за да щурмувам замъка и да хвана Луелин.

— Какво си чувал за лорд Рис Крагдън? — запита Едуард.

— Малко с изключение на факта, че е уважаван и мощен уелски барон и поддръжник на Луелин. Бях чул, че е болен, но не съм чувал да е умрял.

— Това хитро копеле може би се укрива в крепостта си и ни се присмива, като мисли, че двамата с Луелин са в безопасност. Ще ти оставя половината си пешаци и рицари да подкрепя твоите сили, Лъвско сърце. Трябва, да тръгвам веднага, но няма да приема леко това поражение. Прати ми вест в имението на Симон в Шрузбъри, когато крепостта падне. Ако успееш, ще ти бъда извънредно благодарен.

Когато младият Едуард Плантагенет отпътува, Лъвското сърце обърна отново вниманието си към укрепленията, издигащи се над стените на Крагдън. Сър Брандън, друг от приближените на Едуард рицари, се откъсна от групата конници и се приближи към Лъвското сърце.

— Едуард остави ли заповеди?

— Да. Трябва да обсадим Крагдън и да пленим Луелин. Предай заповедта. Кажи на хората да се настанят на лагер по хълмовете над замъка и да сложат охрана наоколо. Ще нападнем утре.

— Да, Лъвско сърце — изрече Брандън и се затича да предаде заповедта.

Внезапно обаче спря и се извърна.

— Лъвско сърце! Виж! Защитниците на замъка излизат през подвижната решетка.

— Събери хората ни. Ако лорд Рис иска да се бие, да му угодим.

Изненада се отпечата по лицето на Лъвското сърце, когато видя как рицари и пешаци се изсипват от Крагдън. Очевидно лорд Рис беше състоятелен, защото многото му воини изглеждаха добре въоръжени. Бяха и добре отпочинали в сравнение с неговите уморени от битката бойци.

Погледът му се насочи към рицаря, който яздеше начело на воините от Крагдън, и неясна уплаха стегна стомаха му. С бяла надризница, поръбена в златно, над изплетената от железни бримки ризница, с шлем със спуснат наличник, стройният рицар седеше висок и горд на чисто бял жребец.

Джайлс дьо Клер се приближи към Лъвското сърце.

— Силите на лорд Рис са големи, но нашите ги превъзхождат.

— Нашите хора са уморени и Рис го знае — отбеляза Лъвското сърце. — Той изчака, докато хората на Луелин се изтощят, преди да покаже силата си, но ние ще ги надвием.

— Мислиш, ли че рицарят в бяло е лорд Рис? — запита Джайлс.

Лъвското сърце огледа белия рицар.

— Не. Лорд Рис е мъж с много години на раменете си. Чувал съм, че е нисък и набит, като повечето уелсци. Този бял рицар е млад и строен, може би е някой от синовете му. Няма значение. Той ще бъде победен. Дай сигнал, Джайлс. Ще излезем срещу силите на Крагдън. Ако щастието е на наша страна, ще намерим Луелин сред тях.

Вдигнал щандарта на Лъвското сърце, неудържим червен лъв на синьо поле, Алън се спусна след него, когато Лъвското сърце се хвърли в още една битка в защита на Англия. Двете войски се сблъскаха в широката равнина под замъка. Макар че неговите мъже бяха уморени от сражението, те се проявиха блестящо. Отначало силите на лорд Рис като че ли имаха надмощие, но с напредването на битката хората на Лъвското сърце започнаха да притискат защитниците обратно към замъка.

Докато размахваше меча и боздугана, Лъвското сърце не отделяше поглед от Белия рицар, забелязвайки, че макар мечът му да изглеждаше по-лек от собственото му тежко оръжие, рицарят беше доста сръчен. С невероятно смайване Лъвското сърце осъзна, че искаше Белият рицар да попадне под меча му и в негова власт повече, отколкото искаше Луелин.