Кони Мейсън - Лъвското сърце

Джайлс слезе и я вдигна на ръце.

— Съпругата ми е изтощена — каза той. — Преживя голямо изпитание.

— Заведи я в стаята си — нареди Лъвското сърце. Имаше много неща, които искаше да научи от Джайлс, но здравето на съпругата му беше по-важно. — Ще пратя Меър да се погрижи за нея и ще те чакам в дневната.

— Да, Лъвско сърце. Няма да се бавя.

Лъвското сърце изпрати да повикат Меър и я прати в стаята на Джайлс. После се качи в дневната и се заразхожда неспокойно. Облекчението му беше осезаемо, когато Джайлс влезе след малко.

— Как е съпругата ти?

— Меър й даде нещо за успокоение на нервите и я сложи да си легне. Диърдри има крехко телосложение и се страхувах, че няма да стигне жива до Крагдън.

— Разкажи ми какво стана.

— Питър сигурно ти е казал повечето. Бяхме нападнати по пътя и отведени в Драймиър. Пуснаха го, за да ти донесе съобщението на Дафид.

Въпросът, парещ устните на Лъвското сърце, избликна изведнъж:

— Къде е Ванора? При Дафид ли е?

Изражението на Джайлс стана предпазливо.

— Да. Ти ли я прати?

— Не, не съм я пращал. Излязла е тихомълком от леглото ни снощи и е напуснала Крагдън, облечена като рицар. Сър Осгуд вдигнал подвижната решетка, но не го обвинявам, защото тя го е заблудила.

Джайлс се поколеба за момент, после изрече:

— Носеше плетена ризница и бяла надризница, поръбена със златно.

— Да. Знаех, че моята съпруга е Белият рицар, от известно време насам. Когато я разобличих, тя обеща, че никога повече няма да облича броня и да язди като рицар. Въобразила си е, че може да спаси вас двамата с Диърдри без моя помощ.

— Тя каза… — Думите на Джайлс секнаха и погледът му се отдели от лицето на Лъвското сърце.

— Какво има, Джайлс? Да не би Дафид да е наранил съпругата ми? Тя каза ли ти да ми донесеш някакво съобщение?

— Трябва да ти предам едно съобщение, но се колебая. Не искам да бъда носител на лоши вести.

— Не щади чувствата ми, Джайлс. Искам да знам истината.

Джайлс изгледа съжалително Лъвското сърце.

— Говорих с Ванора, преди да напусна Драймиър.

Раменете на Лъвското сърце се стегнаха.

— Продължавай.

— Каза да ти кажа, че няма нужда да я спасяваш, защото сърцето й принадлежи на Дафид.

Един нерв затрепка на челюстта на Лъвското сърце.

— Това ли е всичко?

— Така мисля… освен…

— Какво?

— Каза, че била принудена да се омъжи за тебе, и искала да остане при Дафид.

Това беше лъжа. Трябваше да е лъжа. Но дълбоко в сърцето си той знаеше, че Ванора не може да го обича. Никой никога не го беше обичал, нито майка му, нито баща му, нито Ванора. Глупаво беше повярвал на лъжите й.

— Остави ме. Погрижи се за съпругата си и си почини. Ще се запозная утре с Диърдри, когато се възстанови от тежкото си изпитание.

— Моля се дано не възнамеряваш да нападнеш Драймиър — каза Джайлс. — Точно това иска Дафид, нали знаеш. Събрал е малка армия сред стените на Драймиър. Ще разбият безмилостно твоите воини.

— Още не съм решил какво да правя.

— Тогава ще те оставя, защото виждам, че искаш да бъдеш сам.

Джайлс се сбогува и тръгна към вратата, колебаейки се; сложи ръка на резето и се обърна.

— Лъвско сърце, за Ванора…

Лъвското сърце поклати глава.

— Не, Джайлс, не искам да говорим за съпругата ми.

— Разбирам — каза Джайлс.

След като Джайлс излезе, Лъвското сърце се отпусна на една скамейка и зарови глава в дланите си. Какво направи, Ванора? Беше сметнал, че е отишла при Дафид, за да преговаря за освобождаването на Джайлс и Диърдри. Но след като изслуша Джайлс, разбра колко е грешал, болката от предателството го накара да осъзнае колко е бил глупав да вярва, че Ванора се интересува от него. Слава богу, че не беше признал нарастващото си емоционално привързване към нея. Щеше да се чувства два пъти глупак, ако признаеше чувствата си на една жена, която не се интересуваше от него.

Стана, пресече стаята и се приближи към леглото. Топлият, женствен аромат на кожата и косата й още витаеше сред завивките. Представи си я легнала там, изтегната в чувствено отдаване, докато той се наслаждаваше на сметановите извивки на тялото й. Тя беше жена, която можеше да докара всеки мъж до безумие, и той си беше позволил да бъде заслепен от женските й хитрости. Призна вътре в себе си неспособността си да устои на силата, с която тя го владееше, но вече не, закле се той безмълвно.

Да желае жена, която не го иска, беше загуба на време и енергия. Съпруга или не, измиваше си ръцете от нея.