Ким Робинсън - Червеният Марс

Така в края на своята реч Чалмърс също бе възнаграден с възторжени аплодисменти. Подразнен, той обяви, че е време за ядене, като по този начин лиши Мая от възможността да се изкаже последна. Макар че по всяка вероятност тя подозираше за намеренията му и не си бе направила труда да мисли нищо по въпроса. Франк Чалмърс обичаше да изрича последната дума.

Хората се струпаха на временната платформа, за да се смесят със знаменитостите. Беше истинска рядкост да се съберат толкова много представители на първата стотица и хората се тълпяха край Джон и Мая, Саманта Хойл, Сакс Ръсел и Чалмърс.

Франк погледна над тълпата към Джон и Мая. Той не разпозна никой сред групата от земни жители, която ги заобикаляше и това изостри любопитството му. Насочи се към платформата и докато приближаваше, забеляза, че Мая и Джон се спогледаха.

— Не съществува никаква причина, поради която това селище да не може да преживява, ръководено от нормални закони — говореше един от земните жители.

Франк се взря към Мая над главата му. Тя не отвърна на погледа. Джон се преструваше, че не забелязва пристигането на Франк. И двамата се правеха, че нищо не е извън рамките на обичайното, ала темата на разговора им, каквато и да бе тя, се беше изгубила.

Чалмърс напусна платформата. Хората все още се тълпяха в парка, към масите, които бяха подредени в горния край на седемте булеварда. Франк потъна в суматохата и се насочи към северната граница на града. Той спря край високия до пояс бетонен парапет: градската стена. От металното покритие в горния край започваха четири слоя чиста пластмаса. Един швейцарец обясняваше конструкцията на група посетители, като сочеше щастливо пред себе си.

— Външната мембрана, направена от пиезоелектрична пластмаса, генерира електричество от вятъра. После има изолация, осъществена чрез въздушен гел. Идва ред на вътрешния слой, който представлява мембрана, улавяща радиацията. Когато мембраната стане виолетова на цвят, трябва да бъде сменена. Вижда се по-ясно отколкото през прозорец, нали?

Посетителите се съгласиха с твърдението му. Франк протегна ръка и притисна вътрешната мембрана. Тя се разтегна, докато пръстите му потънаха в нея до кокалчетата. Сред клоните на яворовите дървета той все още виждаше платформата на върха. Джон, Мая и групата земни жители бяха там, потънали в оживен разговор. Как трябва да продължи работата върху планетата. Каква ще бъде съдбата на Марс.

Чалмърс спря да диша. Усети налягането в здраво стиснатите си кътници. Притисна стената на палатката така напористо, че изтласка навън външната мембрана, което означаваше, че част от неговия гняв щеше да се трансформира в електричество.

Той продължи разходката си сред тесните улици на града.

Струпани като миди върху скала, група араби пиеха кафе на един площад. Арабите бяха пристигнали на Марс само преди десет години, ала вече представляваха сила, с която човек трябваше да се съобразява. Те имаха много пари, бяха се обединили с швейцарците в изграждането на редица градове, един от които беше този. И се чувстваха добре на Марс.

— Тук е като в празна квартира в студен ден — казваха саудитските поданици.

Франк беше прекарал доста време с араби и мъжете на площада се зарадваха, като го видяха.

— Селям алейкум! — поздравиха го те.

— Мархаба! — беше неговият отговор.

Бели зъби проблеснаха изпод черни мустаци. Както обикновено, присъстваха само мъже. Няколко младежи го заведоха до централната маса, където седяха само по-възрастни мъже, сред които беше и неговият приятел Зейк.

— Ще наречем този площад Хаир ел-кра Мешаб — „Червената равнина в града“ — Зейк посочи към ръждивочервените каменни плочи.

Франк кимна и седна, чувствайки се така, сякаш беше на някоя улица в Дамаск или Кайро, освежен от скъп арабски одеколон. Огледа лицата на мъжете, докато те разговаряха помежду си. Техният начин на мислене в основата си противоречеше на този, присъщ на западната цивилизация. Например, разделянето на църквата от държавата според тях беше напълно погрешно, за тях бе невъзможно да се съгласят с хората от Запада относно прерогативите на правителството. Патриархалното общество беше запазено сред тях до такава степен, че някои от техните съпруги бяха неграмотни — неграмотни на Марс! Франк свързваше това с мъжкото господство — мъже, които потискаха своите съпруги така жестоко, че съвсем естествено жените отвръщаха с ответни удари, доколкото им беше възможно, като тероризираха синовете си, а те на свой ред измъчваха своите съпруги и така в безкрайна смъртоносна спирала на изопачена любов и омраза. В този смисъл всички те бяха луди.