Ким Робинсън - Червеният Марс

Мая прекоси стаята, спря пред него и посочи с кратък жест техните другари.

— Очертава се да бъде забавно, не мислиш ли?

Чалмърс я погледна.

— Ако всичко върви добре — каза той.

След празненството и вечерята, неспособна да заспи, Мая отиде да се разходи из „Арес“. Той беше построен чрез използване на външни резервоари за гориво, каквито имаха космическите совалки.

И изглеждаше като нещо, сглобено от детски комплект за игра, в което цилиндри бяха споени един към друг в своите краища, за да създадат по-сложна форма — в този случай осем шестоъгълника от свързани помежду си цилиндри, които се наричаха ТОРУСИ, бяха взаимно свързани и разположени симетрично спрямо централна ос, направена от сноп от пет успоредни линии цилиндри. Торусите бяха свързани с оста чрез тънки, напречни спици и полученият като краен резултат обект до известна степен приличаше на селскостопанска машина.

Осемте торуса бяха американски, а снопът от петте групи цилиндри за централната ос бяха руски. И двата вида цилиндри имаха около петдесет метра дължина, а диаметърът им беше десет метра. По-голямата част от цилиндрите бяха разделени на малки стаи. Чувала бе, че са повече от петстотин, като общото им пространство бе достатъчно, за да се изравни с еквивалента на голям градски хотел.

Ала щеше ли да бъде достатъчно наистина?

Може би щеше да бъде. След Антарктика, животът на „Арес“ изглеждаше разточително, подобно на разходка в лабиринт, празно съществуване. Към шест часа всяка сутрин тъмнината в стаите на колонистите бавно се превръщаше в сива зора и около шест и тридесет внезапно просветляване ознаменуваше „изгрева“. Мая се събуждаше тогава, както бе правила цял живот. След посещение в банята, тя се отправяше към кухнята в Торус D, притопляше си храната и я занасяше в голямата трапезария. Там сядаше на маса, заобиколена с лимонови дръвчета. Птички колибри, сипки, сойки, врабчета и папагали лори кълвяха трохи в краката й или литваха над главата й, като умело се промъкваха през пълзящите лози, увисваха от дългия сводест таван, който бе боядисан в сиво-синьо и й напомняше за зимното небе на Санкт Петербург и едностайния апартамент, в който живееше заедно с майка си. Майка й беше лекарка и както повечето жени от своето поколение, трябваше непрестанно да работи, за да осигури прехраната им.

— Всичко е на масата — възкликваше тя.

Майката на Мая, непряко свързана с медицински космически изследвания, винаги бе заявявала, че космонавтиката ще изпита нужда от свеж приток на жени, дори и присъствието им да бъде използвано само като набор от данни за поведението на женските организми при подобни медицински изследвания.

— Не могат вечно да ни сочат Валентина Терешкова! — заявяваше майка й.

И очевидно е била права, защото след като се бе дипломирала като инженер-астронавт в Московския университет, Мая беше приета за участие в програма в Байконур, представила се бе добре и беше разпределена на космическата станция „Новий мир“. Докато работеше там, тя направи нов дизайн на интериора, осигуряващ по-добра ергономична ефективност, а по-късно ръководи станцията за една година. По това време бяха проведени две извънредни възстановителни операции под нейно ръководство, които издигнаха репутацията й. Последваха повишения в административната йерархия в Москва и Байконур и с времето Мая успя да проникне в малкото политбюро на Главкосмос, като настройваше мъжете един срещу друг по най-ловък начин, омъжвайки се за един от тях, след което се разведе и се издигна до свободен агент на Главкосмос от най-вътрешния кръг, двойния триумвират.

И ето я сега тук, на тази спокойна закуска.

— Така възпитана — подиграваше се Надя. Тя беше най-добрата приятелка на Мая на „Арес“, ниска, закръглена като камъче жена, с квадратно лице, обградено от прошарени коси. Грозна до безкрай. Мая, която беше привлекателна и знаеше, че това многократно й бе помагало, обичаше неугледността на Надя, която някак подчертаваше нейната компетентност. Надя беше инженер, много практична личност, строителен експерт в области със студен климат. Бяха се срещнали в Байконур преди двадесет години, някога бяха живели заедно на „Новий мир“ за няколко месеца; с годините бяха станали като сестри и понеже бяха твърде различни, често не се разбираха, но все пак бяха близки.

Сега Надя се огледа наоколо и заяви:

— Ужасна идея се оказа това, че разположиха стаите на руснаци и американци в различни торуси. Работим с тях през деня, но прекарваме по-голямата част от времето си тук, с все същите лица. Така само подсилваме останалите между нас прегради.