Тимъти Зан - Сделка за кобри

И все пак тя не можеше да бъде отхвърлена с кретенско лекомислие. Колкото пъти се беше опитвал да го направи, Джин винаги беше вършила или казвала нещо, което показваше, че съвсем не е глупава. В ума му нахлуха половин дузина примери, най-очевидният от които беше чистосърдечно изказаното разбиране за ролята на езерото на територията на Самънови. Още по-смущаващо беше, че тя имаше определен талант да отклонява въпросите, на които не искаше да отговори… а такъв талант сам по себе си говореше за интелигентност.

Каква беше тя? Невинна жертва, за каквато се представяше? Или агент, изпратен от някого да им създава проблеми? Фактите почти визуално се подреждаха пред очите на Доло в стройна последователност… без да предвещават нещо добро. Възелът оставаше здраво завързан и единственото ново заключение, до което можа да достигне, беше, че напълно против своята воля и здрав разум той беше започнал да я харесва.

Смешно! Той се изкикоти и неочаквано нарушеният ритъм на дишане предизвика кратък пристъп на кашлица. Беше смешно… абсолютно смешно. Без положение в обществото тя беше в най-добрия случай дори под собствения си социален статут, а в най-лошия може би хладнокръвно искаше да разруши всичко, на което той държеше.

И все пак, дори когато преглеждаше в ума си списъка на всички пунктове срещу нея, той беше принуден да признае, че в нея има нещо, на което не може да устои.

— Какво точно ми трябва — тихо измърмори той. Нещо друго около Джасмин Алвентин, което да се разплете. Какво може да е то? Не нейното лице или тяло — те бяха доста приятни, но той беше виждал и много по-хубави без тази заплаха за неговото емоционално равновесие. Сигурно не беше нейното възпитание — та тя дори не можеше да направи знак на уважение както трябва.

— Добър вечер, Доло.

Стреснат, Доло се обърна и през дима видя баща си да се движи тихо между параваните.

— О… татко — възкликна той и понечи да стане.

Круин го спря с жест.

— Нямаше те на обичайното ти място на трапезата — каза той, придърпа една възглавница до сина си и седна. — Дойдох да видя дали нямаш някакъв проблем. — Той подуши въздуха. — Хипнотизиращо? Мислех, че след този напрегнат ден би било по-подходящо сънотворно.

Доло погледна разбиращо баща си. Последните остатъци от хипнотичния ефект се изпаряваха от ума му. Беше се надявал да се отърве от фикс-идеята за Джасмин Алвентин преди някой да забележи.

— Бях много… претоварен днес — предпазливо каза той. — Нямах желание да вечерям заедно с всички.

— Утре може да се чувстваш по-зле — предупреди го Круин и посочи последните струйки пушек, извиващи се в създадената от сядането му вихрушка. — Дори тези слаби дроги обикновено имат неприятни странични ефекти. — Той премести очи от пушека към лицето на Доло. — Джасмин Алвентин пита за теб.

По лицето на Доло трепна гримаса, която не успя да скрие.

— Вярвам, че възстановяването й протича добре.

— Така изглежда. Тя е много необикновена жена, не мислиш ли?

Доло въздъхна тихо, признавайки поражението си.

— Не зная какво да мисля за нея, татко — каза той. — Единственото, което зная, е, че съм… застрашен да изгубя своята обективност, когато съм с нея. — Той посочи кадилницата. — Опитвах се да туря мислите си в ред.

— И успя ли?

— Не съм… сигурен.

Круин дълго мълча.

— Знаеш ли защо живееш в тази къща, синко? Сред този лукс и престиж?

„Започва се — помисли си Доло и стомахът му се стегна. — Строго напомняне откъде идва семейното богатство… и задължението ми да го защитавам.“

— Защото ти, твоят баща и неговият баща преди него сте се трудили с пот на челото в мината — каза той.

За негова изненада баща му поклати глава.

— Не. Мината направи нещата по-лесни, разбира се, но не в това е нашата сила. А в това… — той посочи очите си — и това… — Круин докосна челото си. — Материалното богатство е много добро, но никой човек не може да задържи това богатство, ако не се научи как да разпознава враговете си… и да усеща момента, когато някои от верните нему му изменят. Разбра ли ме?

Доло преглътна.

— Мисля, че да.

— Добре. Сега ми кажи каква форма приема тази липса на обективност.

Доло махна безпомощно с ръце.

— Не зная. Тя е просто толкова… различна. По някакъв начин. В нея има сякаш някакъв вид духовна сила, нещо, което не съм виждал в никоя жена.

Круин кимна замислено.

— Почти сякаш е мъж, а не жена.

— Да. Тоест… — Доло спря, когато през ума му мина ужасна мисъл. — Нали не искаш да кажеш…