Тимъти Зан - Кобра

— По стечение на обстоятелствата, предстои ни да обсъждаме тъкмо вашата липса на време — отвърна невъзмутимо Чалинор. — Я ми кажете, в Ариел има ли достатъчно кобри? А също в Грийнсуард и на други места? — добави той, като погледна към Тейбър и Делоун.

— Какво значи „достатъчно“? — попита Тейбър.

— Направи сметка — в целия Каралевски регион има над десет хиляди души и точно седемдесет и две кобри — продължи Чалинор. — Това означава по една кобра на сто и четирийсет души. Както и да го разделяш, на град с размерите на Грийнсуард се падат три кобри, а не две. Същото важи и за Ариел.

— Положението в Ариел е съвсем спокойно — отвърна Макдоналд. — Засега не се нуждаем от нови подкрепления. — Той погледна към Тейбър. — А в Грийнсуард как е?

— Въпросът не е в подкрепленията — прекъсна го Сцинтра, преди Тейбър да отвърне. — А в това, че от нас искат много повече, отколкото да охраняваме селищата от нападения на леопарди и фалксове. Карат ни да изтребваме белезникави змии, викат ни при семейни свади — и ако въобще ни остане малко свободно време, трябва да поваляме дървета и да разтоварваме камионите с припаси. И какво получаваме в замяна — нищо!

Джони погледна зачервеното лице на Сцинтра. Вече усещаше, че вечерята в стомаха му се е свила на ледена топка.

— Кен — обърна се той към Макдоналд, — дали не е по-добре, ако се върнем още сега в Ариел?

— Не, моля ви, трябва да останете — размаха ръце Чалинор. — Сержант Сцинтра може би даде прекалена воля на чувствата си, но мисля, че сме длъжни да го разберем — той е съвсем сам в Оазис.

— Добре де, да приемем за момента, че е прав и че наистина не получаваме уважението, което заслужаваме — кимна Макдоналд. — Какво решение предлагате?

— Не става дума само за липсата на уважение или за задълженията, които сме поели безропотно — заговори развълнувано Чалинор. — А също и за това, че синдикалното ръководство непрестанно отлага всички наши молби за допълнителни припаси или екипировка, което не им пречи да работят с утроени усилия, когато дойде време да се прибира готовата продукция от плантациите. Склонни са изглежда да забравят, че условията на останалата част от планетата не са както в Ранкин и Капитолия и че когато някое провинциално градче се нуждае от нещо, трябва да го получи незабавно. Прибавете към това манията да се строят безброй малки селища, вместо наличните да се сливат в по-големи градове — което е и причината за несправедливото разпределение на кобрите — и ще получите цялостната картина на едно правителство, което не си върши както трябва работата. Тъкмо затова ви събрах тук — защото смятам, че ние сме в състояние да променим нещата.

Настъпи продължителна тишина.

— Какво предлагаш? — попита накрая Делоун. — Да изпратим петиция до Доминиона със следващия куриерски кораб?

— Не се прави на по-глупав, отколкото си, Барл — изсумтя Тейбър. — Не разбираш ли, че са намислили да свалят от власт генерал-губернатора Жу?

— Всъщност, не само него смятахме да сменим — поправи го със спокоен глас Чалинор. — Пределно ясно е, че централизираната система за управление, която вършеше нелоша работа, докато се създаваше колонията, сега вече е по-скоро пречка за развитието на Авентини. Имаме нужда от децентрализирано управление, което да отговаря на новите изисквания…

— И кой ще се разпорежда — тези, които вършат най-важната работа, така ли? — попита Джони. — С други думи, ние.

— В много отношения борбата, която водихме за овладяването на Авентини, прилича на войната с трофтите — заговори Чалинор. — Ако питате мен, свършихме страхотна работа. Кой друг на тази планета заслужава повече?

— Добре де, какво предлагаш? — попита Макдоналд със заинтригувано изражение. — Ще разделим Авентини на малки кралства и всяко ще бъде управлявано от някой от нас?

— Нещо подобно — кимна Чалинор. — Но малко по-сложно — ще трябва да уговорим известни правила за разрешаване на възникналите противоречия. В общи линии, това беше моята идея. Как я намирате? Харесва ли ви?

— Колко от нашите те подкрепят? — попита Макдоналд, без да отговаря на въпроса му.

— Достатъчно — рече Чалинор. — Четирима от присъстващите тук, плюс трима от Фалоу, двама от Уейлд и още трима от Хедуотър, които отговарят за лагера на дървосекачите и Керсиджските мини.

— И ти предлагаш да завладеем цялата планета с дванадесет кобри?

Чалинор го погледна намръщено.

— Разбира се, че не. Разговарях и с останалите. Повечето от тях ще изчакат резултатите от нашия експеримент, преди да вземат решение.