Лари Нивън: Магьоснически свят

— Не.

— Така или иначе, каквото и да се е случило тук, било е извършено с магия.

Клъбфут почти прошепна последната дума. Тя можеше да бъде много опасна, както му бе известно.

Откриха зигзагообразна пътека, която пресичаше зоната, и един сравнително запазен терен в нея. Магьосника направи жест и купчината камъни едва-едва се размърда, опитвайки се да се надигне.

— Значи това е било нечий замък — заключи Клъбфут. — Чудя се как е успял да го направи.

— Мислех си веднъж за подобно нещо. Да речем, че заредиш едно по-малко колело с много мощно кинетично заклинание. Колелото ще се завърти много бързо, ще изчерпи наличната мана в едно твърде ограничено пространство…

— Сега разбирам — закима Клъбфут. — Докарал го е отнякъде, дошъл е съвсем близо. Това му е дало възможност да си направи нещо като преграда, която да го предпазва от заобикалящата го енергийна зона.

— И е оставил просека, за да може да вкара и да изкара съоръженията си. Направил я е зигзагообразна, за да не проникнат никакви заклинания. Никой не е могъл да го предусети. Чудя се…

— Чудиш се какво е искал да скрие ли?

— Чудя се какво се е случило в Шискабил — довърши Магьосника.

И си спомни за мъртвата преграда, която опасваше замъка на Мага от хълма. Битката с незнайния враг продължаваше вече дванайсета година.

Изминаха двайсет и три години, преди да попаднат на третия град.

Хатзорил беше по-голям и по-известен от Шискабил. Когато една корабна пратка с изделия от слонова кост и украсена със скъпоценни камъни дърворезба не пристигна оттам, Магьосника научи за това.

Градът бе изоставен само няколко дни преди да пристигнат. Той и Клъбфут намериха полусготвени или полуизядени гозби, счупени мебели, захвърлени оръжия, изпотрошени врати…

— Няма никаква кръв. Чудя се защо. — Клъбфут беше нервен. — Инак е същото. Цялото население е изчезнало за миг — вероятно против собствената си воля. Цели десет години, не, повече. Почти бях забравил… Ти дойде преди мен. Откри ли мъртва зона или разрушен замък?

— Не. Огледах наоколо.

Младият маг разтри сакатия си крак — би могъл да го излекува за не повече от половин час, но това би му отнело половината енергия.

— Може и да грешим. Ако беше пак той, нямаше да действа по същия начин.

Тази нощ Магьосника сънува някакъв объркан сън, многоцветен и осеян с взривове. Събуди се и се замисли за Мага от хълма.

— Давай да се изкатерим на някои от хълмовете — предложи сутринта на Клъбфут. — Трябва да разбера дали Мага от хълма има нещо общо с тези изоставени градове. Търсим мъртва зона на върха на някой хълм.

Тази грешка за малко не му струва живота.

Последният хълм, по който Клъбфут започна да се изкачва, беше покрит с рохкава пръст и натрошени камъни, които се пързаляха и се търкаляха под краката му. След малко слънцето щеше да залезе и той бе почнал да се отчайва, защото хълмовете и търпението им бяха на привършване.

Все още беше близо до подножието, когато Магьосника го настигна.

— Слизай оттам — засмя се той. — Никой не би се захванал да строи върху тази купчина пясък.

Клъбфут го загледа и викна:

— Махай се оттук! Състарил си се!

Магьосника потърка лицето си и усети бръчките. Забърза назад, но внимаваше да не строши някоя от костите си, които сега бяха станали крехки. Кичур от посребрялата му коса остана на хълма.

Вече вън от бедната на мана зона той заговори със старчески фалцет:

— Моя грешка. Вече знам какво е направил. Клъбфут, мъртвата зона е във вътрешността на хълма.

— Първо ще ти направим заклинание за подмладяване.

И Клъбфут взе да нарежда пособията си на една скала. Въглен, сребърен нож, вързопчета листа…

— Проклето място — каза Магьосника. — Изсмуква енергията отвътре. Той по всяка вероятност често сменя местата. Издигнал е хълм във формата на падаща вълна. Когато магията се е изчерпала, хълмът се е срутил върху замъка и е покрил всичко. Положително ще го направи и другаде.

— Хитро. Какво ли се е случило в Хатзорил?

— Може никога да не научим. — Магьосника потърка няколко бръчици, появили се в ъгълчетата на очите му. — Вероятно нещо лошо. Нещо много лошо.

Шляеше се из търговския квартал и оглеждаше килимите.

Обикновено това му доставяше удоволствие. В тази част на пазара провесените килими оформяха ярък многоцветен лабиринт. Докато търговецът на килими Аран се разхождаше бавно сред тях, познати гласове подвикваха името му оттук-оттам. След което започваха клюките и безкрайните пазарлъци.