Лари Нивън - Магьоснически свят

— В такъв случай какъв е проблемът?

— Да предположим, че троловете изразходват мана със самото си съществуване… Искам да те попитам така ли е .

— Мисля, че да.

— Знаех го. Магьоснико, ще дадеш ли показания пред Съвета? Защото…

— Не, в никакъв случай.

— Но ти си длъжен! Сам никого не мога да убедя. Уейвихил е най-уважаваният магьосник в областта и ще даде показания срещу мен! Освен това всички членове на Съвета притежават тролове. Те няма да искат да повярват, че са били подведени, а наистина са, ако ние сме прави. Троловете ще се разпаднат веднага щом степента на мана достигне долната си граница.

В този момент Аран млъкна, защото забеляза с какво невъзмутимо търпение Магьосника го очакваше най-после да свърши.

Не проговори три секунди — по този начин превърна мълчанието си в многозначително.

— Нещата се много по-напреднали — започна Магьосника.

— Да дадеш показания пред Съвета, е все едно да крещиш неприлични думи срещу бушуващ горски пожар. Аз може и да успея. Но ти — не.

— Толкова ли е опасен?

— Мисля, че да.

Аран се запита дали той не го заблуждава. Но лицето на Магьосника беше толкова мрачно… беше виждал това лице в кошмарите си безброй пъти. „Какво правя тук? — учуди се той. — Имах само един технически въпрос по отношение на троловете. Затова попитах един магьосник… и сега…“

— Продължавай да разказваш. Необходима ми е още информация за Уейвихил. И да вървим по-бързо — подкани го Магьосника. — От колко време е тук?

— Пристигна преди седем години. Никой не знае откъде — няма никакъв акцент. Палатът му е на хълм, който сякаш всеки момент ще рухне. Защо кимаш непрекъснато?

— Знам го този хълм. Продължавай.

— Не го виждаме често. Пристига или с група тролове, за да ги продаде, или за да гласува в Съвета при важни поводи. Нисък е, има тъмна…

— Това може да е привидно. Няма значение, опиши го все пак. Никога не съм го виждал.

— Нисък и с тъмна кожа, с изострен нос и остра брадичка, и много къдрава черна коса. Носи тъмна мантия от мек плат, шапка със заострен връх и сандали, а и меч.

— Ами! — засмя се високо Магьосника.

— Каква му е смешното? И аз понякога нося меч… Да, забравих, че магьосниците имат едно наум по този въпрос.

— Не затова се засмях. Имаме една професионална закачка. Мечът може да бъде символ на мъжественост.

— Така ли?

— Разбираш, нали? Един магьосник не се нуждае от меч. Той има на разположение по-мощни защити. Когато го закачи на колана си, става безкрайно ясно, че го използва като лек срещу импотентност.

— И върши ли работа?

— Разбира се, че върши. Това е типична имитационна магия. Само дето трябва да си лягаш вечер с меча — засмя се отново той.

Но погледът му попадна върху един трол и смехът му моментално замря.

Проследи трола да се вмъква през врата във висока бяла стена. Бяха излезли от търговския квартал.

— Предполагам, че Уейвихил е некромант 3 3 Некромант — спиритист, който вика духове на покойници. — Б.пр. — каза неочаквано той.

— Некромант! Какво е това? Звучи противно.

— Технически термин за нов клон в магьосничеството. Наистина е противно. Завий наляво.

Свърнаха в тясна алея. Къщи на два и на три етажа се надвесиха над тях. Настилката беше покрита с мръсотия, но Магьосника измърмори нещо и направи жест. Мръсотията и боклуците се отдръпнаха встрани.

Закрачиха бързо по алеята.

— Мисля, че сега можем да спрем. Сядай, ако искаш. Ще останем тук известно време — поне аз ще остана.

— Какви са тия игрички, Магьоснико? Какво общо има всичко това с една магьосническа битка?

— Точен въпрос. Знаеш ли къде извежда този път?

Аран имаше отлично чувство за ориентация и познаваше града.

— При съдилището.

— Точно така. От другата страна е празният парцел до Къщата на удоволствията на Адриана — знаеш ли го? Най-мъртвата точка в град Ранилдисен. Там някога се е издигал Палатът на Шилбри Мечтателя.

— Може ли да попитам?…

— Естествено, съдилището също е изпразнено от мана . Десет хиляди обвиняеми и трийсет хиляди адвокати, които се молят за оправдателни или пледират за обвинителни присъди, не оставят много място за магии в която и да е съдебна зала. Ако една от тези зони е между мен и Уейвихил, той не ще може да разгадае намеренията ми.

Аран се замисли.

— В такъв случай винаги трябва да знаеш къде се намира.

— Не, трябва само да знам къде би следвало да бъда аз. А през повечето време не знам. И двамата успяхме да блокираме доста ефикасно гадателските си сетива. Някъде по това време би трябвало да се срещна с неизвестен за мен съучастник и съм взел всички мерки Уейвихил да не успее да ме шпионира.