Лари Нивън: Магьоснически свят

Магьосника едва не замръзна на мястото си.

— Какво по-точно искаш да знаеш?

— Дали не използва прекомерни количества енергия.

Магьосника повдигна въпросително вежди.

— Разбираш ли, опитваме се да ограничим употребата на магии в град Ринилдисен. Всички ще пострадаме, ако магьосничеството замре в такъв ключов район. Няма да можем да се справим с наводненията, с ураганите или пък с варварските набези. Какво забавно намираш във всичко това?

— Не, нищо. Само ми хрумна дали един стъклен кинжал би могъл да има нещо общо с консервативното ти мислене?

— Това си е лично моя работа. Освен ако не си решил да влезеш и в главата ми?

— Не, благодаря. Моите извинения.

— Бих искал да изтъкна, че не става дума само за благоденствието на града. Ако магьосничеството замре, ще се наложи да се махнат и пристанищните тритони. Те си имат свой собствен просторен град оттатък доковете. Нещо повече, те ръководят по-голямата част от докерските дейности и цялата рибна индустрия…

— Спри за малко. Напълно съм съгласен с теб. Знаеш това — засмя се магът. — Би трябвало да го знаеш!

— Съжалявам. Говоря за незабавни мерки. Последният дракон около град Ринилдисен е бил видян преди десет години. При това променен, обезобразен. Когато дойдох тук, дракони можеха да се срещнат и в самия град! Но какво правиш?

Магьосника тикна бокала в ръцете на продавача и задърпа Аран за ръката.

— Върви с мен, моля те. Бързо, преди да съм объркал курса.

— Какъв курс?

— Вървя по петите на едно мъгляво предзнаменование. Може да бъда убит, ако изгубя посоката — или всъщност ако не я изгубя. Та какъв ти е проблемът?

— Ето този — посочи Аран към сергиите с плодове.

Тролът беше с маймунска глава върху човешкото си тяло, покрито от горе до долу с остра кафява козина. Ако се съди по размерите, вероятно бе женски индивид, но нямаше гърди също като женските маймуни. Държеше плетена кошница в абсолютно човешката си ръка. Погледна със светлокафявите си очи към сочещия пръст на Аран — изумително човешки очи — и отново се взря в пъпеша пред себе си.

Гледката би могла да предизвика благоговение. Троловете бяха прародители на човечеството: Homo habilis , отдавна изчезнал вид. Но се срещаха твърде често. Милиони екземпляри се бяха превърнали във вкаменелости из африканските пустини и преди няколко века магьосници бяха открили начин да ги възкресяват.

— Мисля, че ти току-що реши един от собствените ми проблеми — каза тихо Магьосника.

Веселото му настроение беше изчезнало.

— Чудесно — отвърна недоверчиво Аран. — А моят проблем е колко мана изразходват троловете на Уейвихил. Равнището й в Ринилдисен никога не е било достатъчно високо. Уейвихил би трябвало да прилага ужасно могъщи заклинания, за да поддържа само придвижването им.

Аран несъзнателно се почеса по гърдите.

— Не искам да напускам града, но ако магиите бъдат блокирани, нямам никакъв избор.

— Трябва да узная тези заклинания. Разкажи ми нещо за Уейвихил, хайде. Всичко, което си спомняш.

Пристигането на мага Уейвихил бе добро дошло за голяма част от жителите на град Ринилдисен.

Едно време тролове слуги се срещали на всяка крачка. Били необикновено силни. Неспособни да изпитват болка, те можели да използват невероятната си сила за най-тежка работа. А понеже не са човешки същества, работели и на официални празници. Не се нуждаели от сън. И не крадели.

Но Ринилдисен беше древен град и равнището на мана падало все повече. От дълги години нито един трол не се мяркал по улиците. Още щом приближели крепостните порти, те се превръщали в прахоляк, който вятърът отвявал. Тъкмо тогава дошъл Уейвихил — той разполагал с неограничени възможности в предлагането на тролове, които не се разпадали пред портите. Хората му плащали със злато и почести.

— В продължение на половин век крадците вършеха необезпокоявани работата си през празниците — разказваше Аран. — Сега отново имаме полиция от тролове. Мога ли да обвиня хората, че му бяха благодарни? Избраха го за член на Съвета — въпреки моите възражения. Което означава, че в Ринилдисен той може да осъществи всичко, което е намислил.

— Всичко това е твърде неприятно. А защо каза „въпреки моите възражения“? И ти ли си в Съвета?

— Да. Аз съм този, който успя да прокара законите, ограничаващи магьосничеството в града. И се провалих с някои други закони, разбира се. Проблемът е, че Уейвихил не създава троловете тук. Никой не знае откъде пристигат. Ако той наистина изразходва мана , прави го някъде другаде.