Лари Нивън: Магьоснически свят

И той се обърна към трола.

— След малко ще разберем.

Тролът стоеше безучастно с отпуснати ръце и наблюдаваше Магьосника с неестествено човешките си очи и с достойнство, което рязко контрастираше с ниското му чело и с косматото тяло. Дори не помръдна, когато Магьосника наниза на врата му някакво колие.

Промяната бе светкавична. Аран отстъпи задъхан. Колието украсяваше шията на човек на около трийсет години, с руса коса и брада, облечен в късата дреха на носач. Коремът му бе широко разрязан с един-единствен замах на меч или ятаган. Аран усети миризмата: беше мъртъв от три или четири дни, без да се брои забавящият ефект на активираната в него магия. Той продължаваше да стои безучастно и с непроменен израз на лицето си.

— Уейвихил е изобретил нещо като перпетуум мобиле — каза сухо Магьосника, отдръпвайки се от миризмата на мъртвеца. — В тялото на убития остава достатъчно енергия, за да го превърне в послушен роб и да го преобрази в трол. Той взема повече мана от околната среда, но какво от това? Когато наличната мана в Гат се е изчерпила, троловете на Уейвихил са избили своите господари. Двойно повече тролове пристигат в Шискабил. В Хатзорил по всяка вероятност са душили хората с жици, за да не проливат кръв, а и те да не губят кръв. Накъде ли ще се отправи след Ринилдисен?

— Наникъде! Ще съобщим в Съвета!

— Но нали той е негов член? Не. А и не можеш да го кажеш на отделни депутати, защото е възможно някой от тях да подшушне на Уейвихил, че злословиш по негов адрес.

— Но на тебе биха повярвали.

— Достатъчно е един да не повярва. Ще каже на Уейвихил и той ще освободи троловете. Не. Ще направиш три неща — каза Магьосника и думите му прозвучаха не като заповед, а като пророчество. — Ще си отидеш вкъщи. Следващата седмица ще изведеш съпругите и децата си от Ринилдисен.

— Господи, непременно ще го направя!

— Заклех се, че няма да съжаляваш, ако ме изслушаш докрай. Третото нещо, ако вземеш такова решение, е да дойдеш след една седмица на зазоряване при северната порта. Ела откъм Къщата на удоволствията — нареди му този път Магьосника — и изчакай. Мъртвата зона сама ще ти покаже пътя. След малко, като си тръгнеш, постъпи по същия начин. Не искам Уейвихил да те засече. Сега върви — завърши той.

— Не мога да взема решение!

— Имаш цяла седмица на разположение.

— Може да не съм тук. Как мога да те намеря?

— Не можеш. Няма значение. С теб или без теб — аз ще отида.

Магьосника рязко свали колието от шията на изправения труп, обърна се и се отдалечи по алеята. Следваше своя курс.

Мъртвецът отново се бе превърнал в трол. Той проследи Аран с големите си, смущаващо човешки очи.

Онази сутрин преди зазоряване Къщата на удоволствията на Адриана беше обгърната от дебела черна мъгла. За момент Аран, търговецът на килими, се спря пред вратата, след което потръпна, изпъна рамене и мина през нея.

Вървеше с изваден меч, готов да халоса или да убие някого. Постепенно мъглата изсветля, но беше все така гъста. На няколко пъти му се стори, че го подминават някакви чудовищни същества с неясни очертания. Нито едно от тях обаче не го нападна. По изгрев слънце пристигна при северната порта.

Магьосника го очакваше с две странни създания, които бяха или магически многократно уголемени гущери, или естествено мутирали дракони. На едното бе натоварен багажът му, а върху другото бе поставено седло за двама души.

— Качвай се — подкани го Магьосника. — Трябва да сме там, преди да мръкне. — Въпреки утринния хлад беше гол до кръста. — Да не си отслабнал? — извърна се той на седлото, след като Аран се настани зад него.

— Шест дни постих и правих упражнения. От четири дни жените и децата пътуват за Атлантида. Нали се досещаш какво съм правил при Адриана?

— Не мога да повярвам на очите си. Коремът ти е плосък като дъска.

— Един вълк може да пости много дълго. Снощи ядох невероятна вкусотия. Днес изобщо няма да ям.

Щом напуснаха Ринилдисен, мъглата се вдигна и утрото се оказа ясно, светло и топло. Аран отбеляза рязката промяна.

— Аз спуснах мъглата — отвърна Магьосника. — Искам да държа Уейвихил в неведение.

— Стори ми се, че видях някакви призраци. Те също ли бяха твои?

— Не.

— Благодаря.

— Уейвихил е искал да те изплаши, Аран. Не е имал намерение да ти стори нищо. Той знае , че не може да те убие, преди да стигнем до вратата.

— Това обяснява и тази двойка гущери. Чудя ти се как се надяваш да се промъкнем незабелязано до него.