Ким Робинсън - Синият Марс

Мая кимна. От години чувстваше усилващото се напрежение между Земята и Марс, каквото и да приказваше Мишел. Отдавна знаеше, че предстои подобно нещо. Вече го бе виждала.

— Джаки се ползва с подкрепата на доста групи, а и „Свободен Марс“ още от години има страхотно мнозинство в глобалното правителство. През цялото време обработваха екологичните съдилища. ВЕС ще подкрепи всяка забрана на емиграцията, която Джаки предложи. Искаме да запазим провеждането на политика съгласно подписаното споразумение или дори малко увеличаване на квотите, за да предложим колкото се може повече помощ на Земята. Само че ще ни е доста трудно да спрем Джаки. Затова помислих, че мога да поговоря с вас.

Мая бе доста изненадана.

— За това как Джаки може да бъде спряна ли?

— Да. Или, по-общо казано, да ви помоля да ни помогнете. Според мен това ще я изкара от релсите. Мислех си, че може да се заинтересувате.

Жената извърна глава и погледна Мая със знаеща усмивка.

— Разкажете ми още нещо по въпроса — помоли тя и тръгна да се отдалечава, където другите нямаше да могат да ги подслушват. Високата девойка я последва.

Мишел винаги бе искал да предприеме пътуване по Гранд Канал, а и наскоро бе обсъждал с Мая възможността да се преместят от Сабиши в Одеса като начин за борба с мозъчните й затъмнения. Можеха да се заселят в същия апартамент в комплекса на „Праксис“, където бяха живели преди началото на втората революция. Това беше единственото място, което Мая приемаше за свой дом. Тя дори отказваше да посети Андърхил. Мишел чувстваше, че връщането в своего рода дом би могло да й бъде от голяма полза. Така че — Одеса! Мая нямаше нищо против; беше й все едно. А и желанието на Мишел за разходка по Гранд Канал изглеждаше добро.

Сега Вендана й разказа, че кампанията на Джаки вървяла от север на юг по Гранд Канал с някакъв голям кораб, който същевременно служел и като щаб-квартира на кампанията. В момента били тук, в северния край на канала, в близост до Нероус 15 15 Narrows — теснините (англ.) — Б.пр. .

Затова Мая се върна на терасата при Мишел и когато историците най-накрая го оставиха на мира, му предложи:

— Хайде да се разходим до Одеса по Гранд Канал, както искаше.

Мишел бе невероятно доволен. Като видя Мая да се чувства толкова по-добре от преживяното и при възможността да види Гранд Канал (който по мнението на Мая приличаше на гигантски майтап), той се засмя щастливо. Тя обичаше да го вижда такъв. Според него Мая се нуждаеше от доста помощ в последно време, само че тя прекрасно знаеше, че именно Мишел бе този, който се бореше.

Затова след няколко дни те се качиха на кораба на Джаки и се включиха в предизборната обиколка по Гранд Канал.

На широкия док имаше едно кафене на открито, от което се разнасяше протяжния звук на циганска цигулка. Мая се приближаваше към него и в последната минута видя Джаки и един младеж, седнали с почти допрени чела. Тя естествено не желаеше да нарушава подобна многообещаваща идилия, но рязкото й спиране привлече вниманието на Джаки. Мая се обърна, за да си тръгне, но видя, че Джаки става и се приближава към нея.

— Този канал е направо прекрасен, не мислиш ли? — заговори я тя.

— Капан за туристи — отвърна Мая. — Но красив капан. И доста добре се справя с ролята си да държи туристите скупчени на едно място.

— Стига де! — засмя се Джаки и улови младежа за ръката. — Къде отиде твоята романтичност?

— Каква романтичност? — „учуди“ се Мая, доволна от тази публична проява на афект. Старата Джаки не би си позволила подобно нещо. Естествено, за нея бе доста голям шок фактът, че вече не е млада; от страна на Мая би било глупаво да не помисли за това, но чувството й за време бе такъв миш-маш, че дори собственото й лице в огледалото за нея бе постоянен шок. Всяка сутрин се събуждаше с чувството, че се намира в различно столетие.

— Всички са романтични — каза Джаки. Явно годините не я бяха направили по-умна. Още едно хронологично несъответствие. Вероятно честото подлагане на геронтологична терапия бе размътило мозъка й. Странно как след толкова много терапии по лицето й се забелязваха белези на остаряване. След като вече нямаше грешки при деленето на клетките, откъде идваше то тогава? По лицето на Джаки нямаше бръчки, така че човек би могъл да го сбърка с лице на 25-годишна жена. Тя повече от всякога приличаше на дядо си с онова негово доверчиво изражение, блестящо като неоновата реклама на кафенето над главите им. Но независимо от всичко годинките й личаха — може би по очите й.