Ким Робинсън - Синият Марс

Случайност. Свободна воля.

Може би. Само че ефектът от всички тези симптоми е, че изпада в дълбока апатия. Почти кататония. Опитва се да избегне ненормалните състояния, като ограничава чувствата си. Или като не чувства почти нищо.

Казват, че една от присъщите за исеите болести е изпадането в апатия.

Да, четох нещо подобно. Загуба на функцията на чувствата, аномия, апатия. Лекуват ги по същия начин, както шизофренията или кататонията — дават им серотонин-допамин комплекс, мозъчни стимуланти… доста обширен коктейл, както вероятно си представяш. Мозъчна химия… Лекувал съм я с всичко, за което съм се сещал, водил съм дневник, провеждал съм тестове, понякога с нейно съгласие, понякога дори без тя да узнае с какво се занимавам. Правя каквото мога, кълна се.

Не се и съмнявам.

Само че нищо не действа. Тя губи всичко. О, Сакс…

Мишел спря и сложи ръка на рамото на приятеля си.

Ако си отиде, няма да мога да го понеса. Винаги е била такъв весел дух. Въздушен. Ние сме въздух и вода, земя и огън. Мая винаги е летяла в небесата. Такъв въздушен дух, летящ на крилата на собствените си чайки високо над нас. Не мога да издържам повече и да я гледам как пропада!

Те спряха и се загледаха в обсипаната със звезди вода. Над главите им се извиваше огромният звезден купол. В тишината въздухът дишаше около тях, а морето кротко си мърмореше нещо отдолу. Светът бе голямо пространство, диво и свободно, мрачно и мистериозно.

След известно време двамата се обърнаха и закрачиха назад към пътеката.

Веднъж се бях качил на влака от Да Винчи към Шефилд. По пистата имаше някакъв проблем и спряхме за малко в Андърхил. Слязох и се поразходих из стария парк. Тогава започнах малко по малко да си спомням. Просто се оглеждах наоколо, без наистина да се мъча да си припомням каквото и да било. Но всичко си дойде по местата.

Обичаен феномен.

Да, и аз така разбрах. Само че се чудя дали ако Мая не направи нещо от този род, това няма да й помогне? Не е задължително да бъде само Андърхил, а може би по всички места, където е била щастлива. Където и двамата сте били щастливи. Сега живеете в Сабиши, но защо не опитате да се преселите някъде другаде, например в Одеса?

Тя не иска.

Може да греши. Защо не се опитате да поживеете в Одеса и от време на време да посещавате Шефилд, Кайро, може би дори Никозия. Или градовете около южния полюс, например Дорса Бревиа. Гмуркане в Бъроуз. Пътуване с влак из басейна Хелас. Всяко едно подобно завръщане може да й помогне да събере различните части от себе си в едно. Да види отново къде започна всичко. Къде се формираха характерите ни, за добро или зло, в зората на новия свят. Може пък точно това да й е необходимо, без значение дали го осъзнава или не.

Хмммм.

Ръка за ръка, те стигнаха до кратера, като следваха почти невидимата пътека сред обраслата с черни папрати местност.

Бъди благословен, Сакс. Бъди благословен.

Водата на Изидис Бей бе с цвета на венчелистчетата на повет и проблясваше с хиляди искрици под слънчевата светлина. Вълните идваха от север, затова и моторната лодка постоянно се отклоняваше, докато държаха курс на северозапад към Дю Мартерей Харбър. Ясен пролетен ден, М-година 79, 2181 година от Христа.

Мая седеше на горната палуба на лодката и с наслаждение се опиваше от морския въздух и струящата наоколо синя слънчева светлина. Да бъдеш сред водата, далеч от цялата неразбория на брега, бе истинско щастие. Можеше да се носи ден след ден с кораба по вълните, приплъзвайки се по тях в пътешествие с влакче в лунапарк за душата.

Само че не за това бяха тръгнали. Лодката започна да се поклаща на дрейф върху вълните. Бяха хвърлили котва точно над Бъроуз.

Мая слезе в каютата си и нахлузи гъвкавия оранжев водолазен костюм. Беше се научила да се гмурка специално за този случай и сега всичко бе ново за нея, с изключение на усещането да бъдеш под водата, което бе близо до безтегловността в космоса. Затова щом като прекрачи борда на лодката и влезе във водата, усещането бе познато — бавно потъване, теглена от колана с тежестите, съзнаваща, че водата около нея е студена, но без да я чувства в истинския смисъл на думата. Дишаше под водата; странно нещо, но вършеше работа. Надолу в мрака. Тя заплува към дъното, далеч от ярката точка, която представляваше слънцето над главата й.

Понесе се из парка до канала, над колоните и след това по-нататък на запад. Отляво различи силуета на платото Хънт, където някога бяха живели нелегално с Мишел, над едно танцово студио. Ето онова там пък беше черен склон на булевард „Големия насип“. Отпред се простираше Принсес Парк, където някога се бе изкачила на сцената и бе говорила пред огромна тълпа по времето на Втората марсианска революция. Народът се бе събрал точно на мястото, където се намираше Мая сега. Ето там — точно там бяха говорили Ниргал и после тя. Сега всичко това представляваше мрачното дъно на залива.