Дейвид Морел - Шпионинът, който дойде на Коледа

Все още замаян, той видя от лявата си страна дворна порта. Едва забележими, следите от стъпки идваха от едноетажната кирпичена къща, разположена в дъното на двора. Носещите й греди стърчаха от плоския покрив също като при пуеблотата на коренните жители на Америка. Покрита веранда се простираше от единия до другия край на къщата. Само че тук не ги наричат веранди — беше му казал един от служителите в хотела. — Наричат ги…

Спри да се разсейваш! — укори се Каган, изпълнен с тревога. Чувството, че е затворен в една от онези стъклени топки, се беше засилило до такава степен, че сега му се струваше, че останалата част от квартала не съществува, че целият свят се състои от тази единствена къща. И колкото повече се взираше в нея, тя толкова повече му заприличваше на изглед от поздравителна картичка. На предната врата беше окачен венец от борови клонки. Над него имаше гирлянда от разноцветни лампички. Отдясно се виждаше прозорец, осветен от огъня на камина и от светлините на коледна елха. До ноздрите му достигна острият аромат на дима от пиньос, който излизаше през комина.

Единствената къща в света? Ще ми се — помисли си той.

Бебето се размърда под шубата му и Пол се зачуди дали то усещаше колко е изтощен, дали осъзнаваше, че скоро ще се срине и че този дом е единственият им шанс. Той пристъпи по-близо до кедровите пръти на койотовата ограда, като се напрягаше да види дали има някакво движение в сенките зад главния прозорец.

Вляво съзря още една светлина, този път зад друг, по-малък прозорец. Зърна очертанията на шкафове и заключи, че това е кухнята, само че все още нямаше и следа от движение. Мястото изглеждаше изоставено.

Може би стъпките са от някого, който живее тук сам — предположи Каган. — Може би той или тя е излязъл на разходка и е оставил кухненската лампа светната, за да изглежда, че в къщата има някого.

Въпреки това, опасенията му го накараха да се намръщи. Нима някой щеше да излезе и да остави камината запалена? Аз не бих постъпил така — реши той. — Не, не мога да приема, че къщата е празна.

Извърна уморените си очи още по-наляво и видя заснежена барака и гараж. Мога да опитам да се скрия там. Може би стъпките ми ще изглеждат като следи на човек, който се е прибрал през страничната врата на къщата. Пол хвърли поглед зад себе си, разтревожен, че преследвачите му ще се появят внезапно — тичащи през пелената от сняг фантоми с вдигнати за стрелба оръжия — и ще го нападнат.

Като продължаваше да крепи със здравата си ръка бебето под шубата си, Каган протегна другата към металното резе на портата. Прехапа устна в напразен опит да отвлече вниманието си от болката. После издърпа резето и отвори портата.

Пол, ще прекараш един месец в руски затвор в Омск. Това е град в Сибир. В официалното ти досие ще пише, че си бил затворник там в продължение на тринадесет години. Руските затвори са известни с това, че винаги са препълнени. Обитателите им рядко имат възможност да общуват. Така че няма да е подозрително, ако някой започне да разпитва за теб и установи, че нито един от затворниците не помни точно колко дълго си бил там.

Ще направим на гърдите ти руски затворнически татуировки. Бодлива тел с тринайсет шипа, която ще показва колко години уж си прекарал в затвора. Котка и паяк в мрежа, които ще показват, че си крадец. И един свещник — знак, че си опасен, че не се страхуваш да светиш маслото на другите. Преди да те татуираме, ще ти дадем медикамент, забавящ съсирването на кръвта. Обилното кръвотечение ще направи татуировките да изглеждат стари и избледнели.

Разполагаме с информатор, който ще те запознае в детайли с живота в Омск по времето, когато уж са те прибрали от улицата. Според прикритието, ти си сирак, който е роден там; улично дете, което е обикаляло доста и е бягало от властите, докато не са го вкарали в затвора. История, която трудно може да бъде проверена. Един месец в затвора би трябвало да ти е достатъчен, за да можеш да отговаряш на въпроси с подробности, които само някой, лежал там, би могъл да знае.

После ще се погрижим да избягаш и да се измъкнеш от Русия по нелегални пътища. Ще извършиш традиционното за престъпниците пътуване до Брайтън Бийч, където ще минеш през неизбежните ритуали по приемането ти в местната мафия.

Пол, работил си под прикритие и преди. Нещата са същите. С тази разлика, че този път прикритието ти ще продължи по-дълго.

— И че хората, които ще се опитам да излъжа, са по-опасни. Колко по-дълга ще е тази операция?