Борис Акунин - Любовник на смъртта

Не, не бяха се досетили.

— Като е жена, жена да е, твоя работа — Княза подпря ръка на хълбок. — Ти само с жени се оправяш. Като стана туз, ще ти позволя да отговаряш за мадмоазелките в Хитровка. Таман работа за теб.

Искаше да го обиди, но Вампира изобщо не се засегна, само се усмихна и изпука с дългите си пръсти:

— Ти, Княз, си виден бандит, разбира се, израстваш, но още си млад. Какъв туз ще ми ставаш? Дето се вика, от вчера си имаш и колода. Пък и много си скандален. Ей на, всички копои те издирват, а при мен нещата вървят тихо-гладко. Откажи се с добро.

Уж мирни думи, но в гласа му се чува гавра — сигурно нарочно се прави на наивен, та Княза пръв да кипне.

А Княза му вика:

— Аз летя като орел, а ти си лешояд, налиташ на мърша! Бива те в приказките! За двама ни Москва е тясна! Или ми клекни, или… — и показва с пръст — чик! — през гърлото.

Вампира облиза устни, килна глава на една страна и бавно, дори нежно му казва:

— Какво „или“, Князче? Или да ти клекна, или смърт, а? Ами ако твоята Смърт вече ми е клечала? Хубава девойка, мека, клати те като пухена постеля… Княза наведе глава, озъби се като вълк на противника си.

Но онези двамата явно имаха уговорка. Вампира скочи вляво, жената вдясно, и като свирна с два пръста!

Долу изшумоля сеното, тресна се вратата и от бараката изхвърча Йошка, засега сам. Държеше в ръката си черно оръжие с дълга цев.

— Стой! — вика. — Гледай насам! Вие ме познавате, йошкин корен, знаете, стрелям точно.

Княза замръзна на място.

— А, така ли, Вампир? — рече. — Катилската?

— Така, Князче, така. Защото съм умен, а за умните няма закони. Я залягайте и двамата на земята. Залягайте, че Йошката ще ви застреля.

Княза се озъби — сякаш се ухили.

— Не си умен, Вампир, а си тъп. Къде си ръгнал срещу Опщността? Сега вече отпиши работата. Нищо повече няма да правя, „старците“ ще свършат всичко вместо мен. Да легнем, Цайс, да си починем. Вампира сам си подписа присъдата.

И легна по гръб. Метна крак връз крак, извади цигарка.

Цайса го погледна, ровна пръстта с върха на трандафора — май му дожаля за костюма — и също се излегна на хълбок, подпря глава. Бастунчето сложи до себе си.

— И какво? — пита. И към Йошка: — Стреляй, мъничък мой зуав. Знаеш ли какво правят нашите традиционалисти с катилите? За тази шегичка и под земята ще те намерят и пак под земята ще те натикат.

Чудноват сблъсък. Двама лежат и се усмихват, трима стоят и ги гледат.

Цацата пошепна:

— Няма да посмеят да пушкат. За такова нещо живи ще ги зарият, такъв е законът.

В този миг Вампировата изгора пак свирна. От бараката изскочиха другите двама и се метнаха върху легналите: Сопата захлупи Княза, Клюна обърна Цайса с лицето надолу и ловко му изви ръцете.

— Това е, Князче — засмя се Вампира. — Сега Сопата ще ти изкара с юмрук мозъка. А Клюна ще строши ребрата на твоето вале. Така за оръжието никой няма да разбере. Това е. На Опщността ще кажем, че сме ви надвили. Не сте се справили с Вампира и неговата женска. Аре, братлета, вижте им сметката!

— Ааа! — чу изведнъж Сенка току в ухото си.

Цацата се отблъсна с лакът, надигна се на колене и с вопъл скочи право върху раменете на Йошка. Не се задържа, прекатури се на земята и Йошка го тресна с ръкохватката по слепоочието, но и тази кратка минутка, когато Сопата и Клюна обърнаха мутри в посока на вика, стигна на Княза и Цайса да избутат враговете и да скочат на крака.

— Стрелям, Вампир! — кресна Йошка. — Не стана твоята! После ще извадим куршумите! Кой ще ти гледа!

Тогава Сенка изненада самия себе си. Изврещя още по-силно от Цацата и се метна на гърба на Йошката. Вкопчи се в него с мъртва хватка, заби зъби в ухото му — усети солен вкус в устата си.

Йошка се върти, иска да хвърли момчето, но не може. Сенка мучи, със зъби му къса ухото.

Нямаше дълго да издържи, разбира се, но Цайса вдигна бастуна от земята, тръсна го, дървото отлетя, а в ръката на валето блесна нещо дълго стоманено.

Цайса подскочи към Йошка — сгъна единия си крак, другия опъна, като пружина се разтегна и целият стана изведнъж дълъг като змей. Уцели Йошка с желязото право в сърцето и онзи веднага спря да размахва ръце, свлече се и притисна под себе си Сенка. Той се измъкна изпод падналия и взе да гледа какво ще последва.

Успя да види как Княза се измъкна от лапите на Сопата, засили се и заби глава в брадичката на Манка — онази си седна на задника, поседя малко и се просна. А Княза вече се беше вкопчил в гърлото на Вампира, двамата се претърколиха от утъпканата пътека в тревата и там бясно се разлюляха сухите стъбла.