Борис Акунин - Любовник на смъртта

— Но и Вампира не допада на всички „старци“ — обясни Цацата. — Онези, дето са по-възрастни и добре си спомнят отминалите времена, не одобряват занаята му. По-рано не се е кръвопийствало така.

Накратко, днес е схватката — Княза и Вампира да се разберат помежду си кой пред кого ще отстъпи.

— Ами те ще се избият! — ахна Сенка. — Ще се изпоколят, изпострелят.

— Не може, законът забранява. Ще си понаместят ребрата или някой ще сцепи кратуната на другия, и толкова. С оръжие е забранено, Опщността не позволява.

След четири дойдоха посредници от Опщността, двама спокойни, бавни „старци“ от почитаните крадци. Посочиха мястото за схватката — Коровий луг в Лужники — и часа: точно в седем. Казаха също, че Вампира иска да знае с цялата колода ли да дойде или как.

Настаниха „старците“ в предната стая да пият чай и да чакат отговора, а цялата шайка се събра край масата на Княза. Дори Боцмана пристигна от улицата, да не би да го забравят.

Щуравия пръв викна:

— Всички ще идем! Ще опердашим вампирчетата, та да има да ни помнят.

Княза му се сопна:

— Мисли, тикво, после говори. Имаме ли дама? Нямаме. Смъртта няма да се юрне с нас на Коровий луг да се бие, нали?

Всички се усмихнаха и зачакаха продължението.

— А Вампира ще вземе Манка Сипаничавата. Тя миналата година така тресна главите на двама копои, че ония повече не станаха — продължи Княза, докато полираше с четчица ноктите си. Беше седнал крак връз крак и отронваше думите като злато — сигурно вече се виждаше туз.

— Знаем я Манка, бива си я — потвърди Боцмана.

— А така. Нататък. Ти, Боцмане, с извинение, си сакат. Каква полза от теб за сблъсъка?

Боцмана заподскача на чуканчетата си от вълнение:

— Ама аз… С дъската като ги подхвана — ще се превият одве. Княже, нали ме знаеш!

— С дъската — изимитира го Княза и прегриза някаква кожичка. — А Вампира има за деветка Вася Угрешки. Как се виждаш с дъската срещу него? Тъй де.

Боцмана се натъжи, заподсмърча.

— Сега да вземем шестицата — кимна Княза към Цацата.

Онзи рипна:

— Аз пък к’во?

— Такова. Те имат шестица Сопата. Той с юмрук забива десетсантиметров пирон в греда, а тебе, Цаца, сопол ще те събори. Та каква е картинката, господа апаши? Картинката е такава, че тяхната колода ще наемете нашата както си иска. А после ще кажат, че Княза е бил с тестето, никой няма да пита кой е недъгав, кой е слабосилен, а кой изобщо е липсвал. Да-да, ще кажат — прекъсна той надигналия се ропот.

В стаята стана тихо и тъпо.

Сенка се беше сврял в ъгъла, притеснен да не го изпъдят. Че няма да го вземат на сблъсъка, не го тревожеше особено. Не беше голям мераклия да размахва юмруци, и то срещу истински бойци. Ще го разкъсат и ще го стъпчат в земята.

Княза се полюбува на ноктите си, отгриза още една кожичка и я изплю.

— Викнете „старците“. Аз решавам. И млък всички, да не съм чул нито дума.

Цацата изтича да викне посредниците. Те влязоха, изправиха се на прага. Княза също се надигна.

— Двама да се явим за сблъсъка, това е моето мнение — погледна весело и тръсна перчем. — Кралят и още един, когото кралят си избере. Тъй предайте на Вампира.

Цайса се прозя при тези думи, останалите се навъсиха. Но никой не гък не каза — явно пред външни хора караниците са забранени, реши Сенка.

Но и когато „старците“ си отидоха, пак не се чуха свади. Щом Княза е рекъл, точка.

Цацата му намигна: излез за малко.

И в коридора му пошепна, подсмърчайки:

— Знам добре мястото. Там има една барачка, да идем да се скрием!

— Ами ако ни видят?

— Ще ни заколят като нищо — безгрижно махна с ръка Цацата. — За такива неща при нас прошка няма. Ма да не ти пука, няма да ни видят. Казвам ти, барачката е чудна. Ще се зарием в сеното и никой няма да ни усети, а ние всичко ще виждаме.

Сенка се уплаши, заколеба се. А Цацата плю на пода и рече:

— Както искаш, Скорик, решавай. Но аз да бягам. Докато се туткат, ще ги изпреваря.

Сенка тръгна с него, къде ще ходи. Да не е мома да се плаши. А и му се щеше да види какво ще стане: не е всеки ден апашки сблъсък, дето ще определи кой да е туз в Москва. Такъв късмет не се пада всекиму.

Не се наложи да тичат, разбира се — Цацата просто така се изрази. Той, апашинът, беше въшлив с пари. Излязоха на „Покровка“, взеха файтон и подкараха към Лужники — извън града. Цацата притури към платата на кочияша рубла отгоре, за да кара бързо. За двайсет и три минути стигнаха по крайбрежната улица — Цацата гледаше сребърния си часовник.