Борис Акунин - Любовник на смъртта

Коровий луг беше ливада като ливада: жълта трева, репеи. От едната страна оттатък речицата стърчаха Воробьовите възвишения, от другата страна беше Новодевичия манастир с бахчите.

— Ей тук ще е сблъсъкът, другаде няма къде — посочи Цацата утъпканата пръст, където се събираха четири пътеки. — Няма да е в тревата, там е пълно с говежди фъшкии, ще си омажат патъците. А барачката е къде е.

Барачката беше вехта, да я духнеш — ще падне. Скована някога за сено, явно дните й бяха преброени. От голото място дотам бяха десетина-петнайсет крачки.

По стълбата се качиха на тавана със старо, миналогодишно сено. Свиха се в сеното. Дръпнаха и стълбата, за да не се досети някой и да реши да провери.

Цацата пак си погледна часовника и рече:

— Пет и три минути и половина. Още почти два часа. Да направим едни карти — залог половин рубла?

И измъкна тесте от джоба си. От страх Сенка не си усещаше ръцете и краката, тръпки го побиваха, а този карти ще шляпа!

— Нямам пари.

— Тогава на перкане по челото. Само че леко, без номера, че главата ми е слабото място.

Тъкмо раздаде картите — и се чуха гласове. Отзад, откъм жепето, идваше някой.

Цацата залепи око на една пролука и пошепна:

— Ей, Скорик, я глей!

И Скорик погледна.

Трима заобикаляха барачката, на вид апаши, но непознати на Сенка. Единият висок, широкоплещест, с малка остригана глава; другият с нахлупен до очите каскет, но дори и така си личеше, че носът му е окапал, третият — нисък, с дълги ръце, със закопчано сако.

— Ах, гадината — пошепна Цацата право в ухото на Сенка. — Какво е намислил! Катилската!

Мъжете влязоха в барачката, така че се наложи да ги гледат вече през пропукания таван. И тримата легнаха на земята и се покриха със слама.

— Кой е гадина? — тихо попита Сенка. — Какви са тия?

— Вампира е гадина, гнида нещастна. Тия са негови бойци, от неговата колода. Едрият е Сопата, шестак. Безносият е Клюна — осмица. А малкият е Йошка, валето. Сега я закъсахме. Ще избият нашите.

— Защо да ги избият? — стресна се Сенка.

— Йошка за ръкопашен не става, няма сила, но от леволверт стреля без грешка. По-рано е бачкал в цирка, там е гасил свещи с куршуми. Щом са взели Йошката, значи ще стане пукотевица. А нашите са с голи ръце, ще дойдат без ютиите. И няма как да ги предупредим…

От тази вест на Сенка му затракаха зъбите.

— И к’во ще правим?

Цацата също цял пребледня:

— Знам ли…

Така седяха, разтреперани. Времето се точеше бавно, сякаш направо беше спряло.

Долу беше тихо. Само веднъж драсна клечка и замириса на тютюнев дим, веднага някой изсъска: „Стига бе, Сопа, изрод такъв, да не искаш да ни подпалиш всичките? Убих те!“

И пак тишина.

После, когато до седем часа оставаше съвсем малко време, нещо прещрака.

Цацата показа с пръсти, че дръпват предпазителя.

Ужас!

Два кабриолета пристигнаха до голото място едновременно от двете страни.

На капрата на единия, луксозен, с червен лак, беше седнал Цайса — с шапка, пясъчножълт костюм с жилетка, с бастунче. Княза с цигара се беше изтегнал на кожената седалка. И също нагласен: небесносиня риза, препасана с ален колан.

В другата каляска, по-скромна от първата, но също лъскава, на капрата беше седнало едно женище с ръце като пушени бутове, главата й овързана с шарена забрадка, от която напираха тлъсти червени бузи. Отпред под жилетката й сякаш бяха затъкнати две тикви — Сенка никога не беше виждал такова гръдно изобилие. А Вампира също като Княза седеше отзад. Доста никакъв на вид: жилав, плешив, окото му тънко, змийско, косата му на мазни фъндъци. Няма вид на орел, не може да се мери с Княза.

Срещнаха се на голото място, не се ръкуваха. Княза и Вампира попушиха, без да се погледнат. Цайса и женището стояха малко зад тях — явно такъв беше редът.

— Да вдигнем малко шум, а, Сенка? — пошепна Цацата.

— Ами ако Вампира просто така е пратил своите в бараката, за всеки случай? Да не би Княза да се увлече. Тогава да ни заколят ли искаш? — видя му се ужасно да шукнат дори. Ами ако този Йошка вземе да гърми през тавана?

Цацата шепне:

— Кой знае… Добре, ще видим.

Онези на ливадата си допушиха и хвърлиха фасовете.

Пръв заговори Княза.

— Защо не си с валето?

— Йошка е със зъбобол, цял се е подул. Пък и защо ми е валето? Не ме е страх от тебе. Ти се плашиш от мен, та си взел и Цайса. А аз съм с Манка. Теб и жена ще те надвие.

Манка се изкикоти басово — стори й се много смешно.

Княза и Цайса се спогледаха. Сенка видя как Цайса забарабани с пръсти по дръжката на бастуна. Дали не са се досетили, че работата не е чиста.