Борис Акунин - Любовник на смъртта

Сенка изслуша разказа с двете уши, цял внимание, после дълго се чуди как да си обясни тази история, но така и не си я обясни.

Същия ден впрочем не му остана много време да се чуди — толкова неща се случиха.

След като Княза съобщи решението си за Сенка и почерпи тестето с водка и коняк, Цацата отведе новака при себе си (имаше стайче с басмена завеска близо до входа).

Той се оказа душа-човек, без фасони, ако да беше самият той с номер, а Сенка — пълна нула. Не виреше нос, говореше простичко и му разказа множество полезни неща вече като на свой, от колодата.

— Всичко е в ред, рече, Скорик, щом лично Смъртта е на твоя страна, не бой се. Може да спипат някого от нашите или да му светят маслото, тогава ти ще станеш шестица, аз ще се стана седмица. Дръж се за мен и ще си тип-топ. Настани се тук. Заедно ще си хъркаме за по-весело.

(Не успяха да похъркат заедно, но за това после.)

За Княза беше наясно, за Смъртта също знаеше не по-малко от Цацата, затова взе да разпитва за другите.

— От валето — каза Цацата, — всички се плашат, дори Княза внимава с него, защото е припадничав. Тоест иначе е кротък, спокоен, макар че все говори някакви неяснотии, но понякога нещо превърта и тогава става ужас и безумие, същи сатана. Той самият е от господарската класа, по-рано бил студент, ама затрил там някого си заради кокаин и го осъдили на доживотна каторга. Стой настрана от него, подучи го Цацата. Княза може и да те изтимари, и да те убие от бой, но поне знаеш защо, а този си е бесен.

Следващият в колодата, Сланината, се оказа украинец, украинец без сланина не може, оттам и прякорът. Нужен човек с големи връзки с ортаци и прекупвачи в други градове, цялата плячка той я намества и я обръща в сухо, тоест в пари.

За безкракия боцман — деветката — Цацата разказа, че наистина навремето е бил боцман във флота, най-геройски герой в цяло Черно море. Като заразправя за турчолята или за морски плавания, не мож’ се откъсна. На кораба парен котел му размазал краката. Има кръстове и медали, геройска пенсия — шестнайсет рубли, но не е от такова тесто, че да си гледа старините. Иска подвизи, разбойничество и плам. Дори не си взима почти никога дяла от плячката, а деветката е с голям дял, не е като неговата шесташката.

Седмицата и осмицата са братя близнаци от Якиманка. Огън-момчета. Познат стражар от Първи якимански участък ги препоръчал на Княза. Рекъл: големи куражлии, грехота е да не се използват, тъй ще си отидат бадева. А ги нарекли Шантав и Щурав, защото са луди глави и празноглавци. Шантав е иди-дойди, затова е по-старши, ама Щурав е съвсем перушан. Ако му каже Княза да щипне двуглавия орел от Спаската кула — ще се изкатери, без да му мисли.

Накрая Цацата въздъхна, потри длани и рече:

— Абе още днес ще ги видиш нашите в атака.

— В каква атака? — сърцето на Скорик се сви, още в първия ден веднага акция! — Ще нападнем ли някъде?

— Не, какво нападение. Много повече. Днес е схватката на Княза с Вампира.

Сенка си спомни, че Цайса беше попитал за същата тази схватка.

— А, дето ще е след шест? И какво? Кой Вампир, Котелническият?

— Той. Ще разиграват за московски туз.

Сенка подсвирна. Виж ти!

— Тузът при апашите е нещо като цар господар, единствен в цяла Москва. По-рано Кондрат Семьонич беше туз, голям човек, цяла Москва му имаше страха. Но се говореха какви ли не работи за него. Че е остарял, хванал ръжда, не дава на младите път. Някои го упрекваха, задето живеел в богатство и не в Хитровка, както е редно за туз, а в собствена къща на Яуза. И не умря като апаш — от нож, куршум или в затвор. В пухена постеля издъхна като някакъв търговец.

Та Опщността отсъдила един от двамата да стане туз — или Княза, или Вампира.

За Княза е ясно — орел бързокрил. Като стрела е излетял високо, такива дела върши — радост за сърцето. Едно му е лошо: голям бързак е и е вироглав. „Старците“ се боят да не се главозамае от такава власт.

Вампира е друга работа. Той е отдавнашен, тих, упорит, от тия, дето не хвърчат, ами се катерят нагоре. Не е известен с гръмки дела, от неговото тесте не гърмят изстрели, но и той всява страх като Княза.

Колодата на Вампира не се подвизава в грабежите, а се занимава с нещо ново, което не търпи шумотевица: щави магазините и дюкяните. На тези бандити им викат „доячи“. Ако искаш магазинчето ти да не пострада, санитарният доктор да не се заяжда и копоите да не те закачат — снасяй на дояча и си живей, върти търговията. А който не иска да шари, разчита на себе си или просто му се свиди, такъв не знае какво може да му се случи. Един упорит бакалин го бяха цапнали отзад по тиквата в тъмна уличка — не разбрал биля отде му дошло. Паднал, иска да стане — не може, земята се върти пред очите му. Изведнъж гледа: право към него препуска кон с каруца, каруцата натоварена с павета за улична настилка. Той крещи, размахва ръце, кочияшът хич не го чува. Конят прескочил бакалина, а колелата на каруцата минали право през краката му, цял го натрошили. Сега онзи бакалин го возят на стол с колелца, а на Вампира си плаща най-изрядно. На друг, продавач на сладолед, пак така издебнали щерката, мома за женене, метнали й чувал на главата и я прекарали — и не един или двама, ами пет-шестима бандюги. Оттогава си седи вкъщи, не мръдва навън и вече на два пъти я вадят от примката. Да си е платил сладоледаджията, нищо нямаше да се случи на дъщеря му.