Борис Акунин - Турски гамбит

Варя плахо вдигна глава и за пръв път погледна титулярния съветник в очите. В тях не видя съчувствие или не дай Боже — презрение, а само съсредоточена мисъл и може би възбуда. Срамът тутакси измести облекчението, което бе изпитала: ама че егоистка, разтакаваше се, само и само да отложи завръщането в лагера, тръшкаше се за скъпоценното си реноме, а забрави работата.

— Кажете де! — подкани тя Фандорин, който с интерес наблюдаваше сълзата, дето бавно се стичаше по бузата й.

— Моля да ме извините, че ви в-въвлякох в тая история — с виновен глас произнесе Ераст Петрович. — Всичко можеше д-да се очаква, но чак пък това…

— Какво открихте в книжата на Лукан? — прекъсна го Варя сърдито, усещайки, че ако разговорът не тръгне в делова насока, всеки момент ще се разреве.

Но събеседникът й, изглежда, се досещаше за подобна възможност, или пък просто беше сметнал темата за изчерпана, защото не се върна повече към епизода в Букурещ.

— Много интересни бележки в тефтерчето му. Ето, сама ще се убедите.

Той извади от джоба си изящно тефтерче с брокатена подвързия и го отвори на отбелязаната страница. Погледът на Варя пробяга по колонка от цифри и букви:

19 = Z — 1500

20 = Z — 3400 — i

21 = J + 5000 Z — 800

22 = Z — 2900

23 = J + 5000 Z — 700

24 = Z — 1100

25 = J + 5000 Z — 1000

26 = Z — 300

27 = J + 5000 Z — 2200

28 = Z — 1900

29 = J + 15 000 Z + i

Препрочете ги още веднъж по-бавно, повтори и потрети. Страшно й се искаше да демонстрира остър ум.

— Шифър ли е това? Не, номерацията върви поред… Списък? Номера на полкове? Брой на войниците? Може би загуби и попълнения? — заизрежда Варя със смръщено чело. — Значи Лукан все пак е бил шпионин? Но какво значат тия букви — Z, Ј, i? Да не са формули или уравнения?

— Ласкаете покойника, Варвара Андреевна. Всичко е много по-просто. Дори да са уравнения, те са твърде елементарни. С едно неизвестно, наистина.

— Само с едно ли? — учуди се Варя.

— Вгледайте се по-внимателно. Първата колонка, естествено, са дати, след всяка от тях Лукан слага две чертички. От 19 до 29 юли по западен стил. С какво се е занимавал полковникът през тия дни?

— Откъде да знам? Не съм го следила — Варя се замисли. — Сигурно е бил в щаба, ходил е на позициите.

— Нито веднъж не съм виждал Лукан да ходи на позициите. Срещал съм го предимно на едно и също място.

— В клуба?

— Именно. И какво правеше там?

— Нищо особено, играеше карти.

— Б-браво, Варвара Андреевна.

Тя още веднъж погледна листчето.

— Значи си е водил сметки? След Z минус, а след Ј винаги плюс. Тоест, отбелязвал е загубите със Z, а печалбите — с Ј — Варя разочаровано сви рамене. — Къде е тук шпионажът?

— Никакъв шпионаж. Шпионажът е високо изкуство, а тук имаме работа с елементарен рушвет и предателство. На 19 юли, в навечерието на първия щурм на Плевен, в клуба се появява нашият Зуров и Лукан сяда да играе.

— Значи Z е Зуров? — възкликна Варя. — Я чакайте… — Вторачи се в цифрите и зашепна: — Четирийсет и девет… Седем наум… Сто и четири… Значи е дължал на Зуров 15 800. Всичко съвпада. Иполит също споменаваше за петнайсет хиляди. Но какво е това „i“?

— П-предполагам, че става дума за прословутия пръстен, inel на румънски. Лукан го губи на 20 юли, а на 29 пак си го спечелва.

— Но кой е тоя Ј? — Варя разтърка челото си. — Не си спомням сред играчите да е имало някое име с Ј. А от тоя човек Лукан е спечелил… ммм… Охо! Трийсет и пет хиляди! Нямам спомен полковникът да е удрял такива големи печалби. Той непременно щеше да се похвали.

— Не е имало с какво да се хвали. Това не е печалба, а хонорар за предателството. За п-първи път тайнственият Ј връчва пари на полковника на 21 юли, когато Лукан е обран до шушка от Зуров. Впоследствие покойникът получава от неизвестния си покровител по п-пет хиляди на 23-и, на 25-и и на 27-и, тоест през ден. Това му позволява да поддържа играта срещу Иполит. На 29 юли Лукан получава наведнъж 15 хиляди. Пита се, защо толкова м-много и защо тъкмо на 29-и?

— Продал е диспозицията за втория щурм на Плевен! — ахна Варя. — Фаталната атака е на 30 юли, следващия ден!

— Още веднъж браво. Ето ви цялата тайна както на Лукановата прозорливост, така и на поразителната точност на турските артилеристи, които разстрелват нашите колони още по време на марша със стрелба по квадрати.

— Но кой е тоя Ј? Никого ли не подозирате?

— Не, защо? — промърмори под носа си Фандорин. — П-подозирам… Но засега нещо не пасва.

— Значи, трябва само да намерим тоя прословут Ј и Петя ще излезе на свобода, Плевен ще падне, а войната ще свърши?