Борис Акунин - Турски гамбит

Появи се обаче непредвидено усложнение в образа на закръглената шатенка, вкопчила се в полковника. Усложнението изгледа Варя с неприкрита злоба, което я смути — не й беше хрумвало, че Лукан може да е женен.

Полковникът обаче разреши проблема решително като истински военен — той плесна лекичко спътничката си с длан малко под величествения шлейф — шатенката изсъска нещо ядно и възмутено се оттегли. Явно не му е жена, каза си Варя и се смути още повече.

— Нашето полско цвете разтвори листенца и се оказа прекрасна роза! — възкликна Лукан и се втурна към Варя през цялата зала. — Ах, каква рокля! Каква шапка! Боже, нима съм на Шан-з-Елизе!

Глупак и простак, нищо повече, и въпреки това пак е приятно. Варя дори му позволи да й целуне ръка, пренебрегна принципите си заради делото. Полковникът с небрежна снизходителност кимна на ирландеца (не е опасен) и без да чака покана, седна на масата. На Варя й се стори, че Маклафлин също се зарадва на румънеца. Или се бе уморил да говори за климата? Не, едва ли.

Келнерите отнесоха кафеника и кекса, които беше поръчал пестеливият кореспондент, и вече носеха вина, сладкиши, плодове и сирена.

— Ще има да си спомняте Букурещ! — обеща Лукан. — В тоя град всичко ми принадлежи!

— В какъв смисъл? — попита ирландецът. — Притежавате големи недвижими имоти в града ли?

Румънецът не го удостои с отговор.

— Можете да ми честитите, мадмоазел. Моят рапорт бе високо оценен и в най-скоро време очаквам повишение!

— Какъв рапорт? — отново се заинтересува Маклафлин. — И какво повишение?

— Цяла Румъния я очаква повишение — заяви полковникът с важна физиономия. — Вече е абсолютно ясно, че руският император е надценил силите на армията си. От достоверен източник научих — той демонстративно сниши глас и се наведе, като гъделичкаше бузата на Варя със засукания си мустак, — че генерал Криденер ще бъде отстранен от командването на Западния отряд и обсадата на Плевен ще оглави нашият княз Карол.

Маклафлин измъкна от джоба си бележник и взе да си записва.

— Какво ще кажете за една разходка из нощен Букурещ, госпожице Варвара? — използва паузата, за да прошепне в ухото и Лукан. — Ще ви покажа неща, които не сте виждали във вашата скучна северна столица. Честна дума, ще има какво да си спомняте.

— Става дума за решение на руския император или просто за желание на княз Карол? — попита досадният журналист.

— Достатъчно е само желанието на негово височество — отсече полковникът. — Видя се, че без Румъния и нейната доблестна петдесетхилядна армия руснаците са безпомощни. О, господин кореспондент, велико бъдеще очаква страната ми. Скоро, много скоро княз Карол ще бъде провъзгласен за крал. А вашият покорен слуга — добави той, обърнат към Варя, — също ще стане важна персона. Не е изключено дори да стана сенатор. Прозорливостта, която проявих, бе заслужено оценена. Но какво решихме относно романтичната разходка? Настоявам.

— Ще си помисля — мъгляво обеща тя, трескаво мислейки как да насочи разговора към нужната й тема.

В този миг в ресторанта влязоха Зуров и Д’Евре — съвсем не навреме от гледна точка на задачата, но въпреки това Варя се зарадва: пред тях Лукан няма да е толкова нахален.

Полковникът проследи погледът й и недоволно измърмори:

— Изглежда, „Роял“ се превръща в хан. Трябваше да се настаним в отделно сепаре.

— Добър вечер, господа — весело поздрави познатите си Варя. — Букурещ е малко градче, не смятате ли? Полковникът тъкмо ни се хвалеше колко прозорлив се е оказал. Той наистина предрече, че щурмът на Плевен ще завърши с поражение.

— Сериозно? — Д’Евре внимателно изгледа Лукан.

— Изглеждате превъзходно, Варвара Андреевна — рече Зуров. — Какво сте си поръчали, това „Мартел“ ли е? Ей, момче, чаши!

Румънецът си изпи коняка и мрачно огледа двамата новодошли.

— Кому го е предрекъл? Кога? — присви очи Маклафлин.

— В рапорт до своя владетел — поясни Варя. — И сега тая му прозорливост е получила заслуженото възнаграждение.

— Заповядайте, господа, почерпете се — направи широк жест Лукан и скочи от мястото си. — Всичко е на моя сметка. А ние с госпожа Суворова отиваме на разходка с файтон. Обещано ми е.

Д’Евре учудено вдигна вежди, а Зуров възкликна недоверчиво:

— Какво чуват ушите ми, Варвара Андреевна? Отивате с Луката?

Варя бе на ръба на паниката. Да тръгне с Лукан означаваше завинаги да погуби реномето си, а и не се знае какво ще излезе от всичко това. Откаже ли се обаче — проваля възложената й задача.