Борис Акунин - Турски гамбит

„Московские губернские ведомости“

Сбърка Варя, много сбърка. Пътуването до Букурещ излезе повече от скучно.

Да се разведрят в столицата на румънското княжество освен французина се бяха наканили още неколцина кореспонденти. Ясно беше, че в близките дни, че дори седмици, театърът на военните действия няма да поднесе нищо интересно, руснаците няма да се оправят скоро, след плевенската касапница — и журналистическото братство се наточи да вкуси от тиловите съблазни.

Приготовленията се проточиха доста и затова тръгнаха чак на третия ден. Всички освен Маклафлин бяха на коне, а Варя като дама я настаниха заедно с него в кабриолет и се наложи да гледа отдалеч французина, който яздеше недоволния от бавното темпо Ятаган, и да си беседва с ирландеца. Той пък от своя страна всестранно обсъди с Варя климатичните условия на Балканите, в Лондон и в Средна Азия, разказа как са направени ресорите на неговия екипаж и най-подробно й описа няколко остроумни шахматни етюда. Всичко това й развали настроението и по време на почивките тя просто намрази оживените си спътници, в това число и поруменелия от чистия въздух Д’Евре. На втория ден от пътуването — тъкмо бяха подминали Александрия 41 — й поолекна, понеже към кавалкадата се присъедини Зуров. Беше се отличил в сражението, храбростта му го направи адютант на Соболев и генералът дори искаше да го представи за ордена „Света Анна“, но хусарят беше предпочел вместо орден да му дадат една седмица отпуск, за да се поразкърши, както казваше самият той.

Ротмистърът отначало забавляваше Варя с джигитовка — късаше й, галопирайки, сини минзухари, жонглираше със златни империали, препускаше изправен в цял ръст на седлото. После предприе опит да си сменят местата с Маклафлин, но получавайки флегматичен, ала решителен отказ, прехвърли на рижата си кобила безропотния кочияш и зае неговото място на капрата, откъдето разсмиваше Варя с измишльотините си за своя героизъм и за интригите на ревнивия Жеромка Перепьолкин, с когото новоизлюпеният адютант бе на нож. Така стигнаха Букурещ.

Както и беше предрекъл Ераст Петрович, откриването на Лукан се оказа лесно. Следвайки инструкциите на шефа си, Варя отседна в най-скъпия хотел „Роял“, спомена името на полковника пред портиера и научи, че son excellence 42е добре познат тук — и вчера, и оня ден правил гуляи в ресторанта. Със сигурност го очаквали и днес.

До вечерта имаше още много време и Варя тръгна да се поразходи по лъскавата „Каля Могошоаей“, която след живота в палатка й се стори направо като „Невски проспект“: елегантни екипажи, шарени сенници над прозорците на магазините, ослепителни южни хубавици, лъскави брюнети със сини, бели, дори розови сюртуци, мундири, фуражки, сполети. Руска и френска реч заглушаваха румънската. Варя изпи две чаши какао и изяде четири пасти в истинско кафе и щеше съвсем да се разтопи от удоволствие, но минавайки покрай магазин за шапки, хвърли едно око в огледалната витрина и ахна. Ето защо мъжете, с които се разминаваше, гледаха настрани или през нея!

Пепеляшката с избелялата си небесносиня рокличка и провисналата сламена капела просто излагаше руските жени. Докато по тротоарите се кипреха същински месалини, облечени по най-последната истинска парижка мода!

Варя страхотно закъсня за ресторанта. Бяха се разбрали с Маклафлин за седем часа, а когато се появи, минаваше осем. Като истински джентълмен кореспондентът на „Дейли поуст“, безпрекословно се бе съгласил да я придружи (няма да ходи сама в ресторанта, току-виж я взели за кокотка), а и сега не й отправи никакъв упрек за закъснението, но видът му бе крайно нещастен. Нищо, брашно назаем тъпкано се връща. Из целия път я мъчи с метеорологическите си познания, сега поне да е полезен с нещо.

Лукан още не бе се появил в залата и Варя от чисто човеколюбие помоли да й бъдат обяснени тънкостите на староперсийската защита. Ирландецът, който изобщо не забеляза настъпилата у Варя промяна (а за нея бяха отишли шест часа време и почти всички пътни пари — шестстотин осемдесет и пет франка), сухо отбеляза, че не му е известно нищо за такава защита. Наложи се Варя да прояви интерес към климата и по-специално дали по тия места винаги е толкова горещо в края на юли. Оказа се, че винаги, но това изобщо не можело да се сравнява с влажната жега в Бангалор.

И когато в десет и половина позлатените врати се отвориха и подпийналият потомък на римския легат влезе в залата, Варя толкова му се зарадва, че скочи от мястото си и му помаха с неподправена сърдечност.