Борис Акунин - Турски гамбит

С една дума, безвремие и скука.

На 30 август на разсъмване Варя се събуди от чудовищен грохот. Започнала бе първата канонада. Предната вечер Ераст Петрович обясни, че освен обичайната артилерийска подготовка турците ще бъдат подложени и на психологическо въздействие — една нова дума във военното изкуство. Още с първите лъчи на слънцето, когато правоверните трябва да извършат намаз 45, триста руски и румънски оръдия ще открият ураганен огън по турските укрепления, а точно в девет канонадата ще спре. В очакване на атаката Осман паша ще прати на предни позиции свежи войски, обаче ядец: съюзниците няма да помръднат от място и над плевенските полета ще се възцари тишина. В единайсет нула нула върху недоумяващите турци ще се стовари нова огнена буря, която ще продължи до един на обяд. Следва ново затишие. Противникът отнася убитите и ранените, набързо закърпва разрушенията, примъква нови оръдия вместо улучените, а щурмът не почва и не почва. Естествено, сред турците, които не се отличават със здрави нерви и са способни на еднократен порив, но пасуват пред каквито и да било продължителни усилия, настъпва объркване, възможна е дори паника. Цялото агарянско началство сигурно ще се изсипе на първата линия, ще зяпа в биноклите и нищо няма да разбира. В тоя миг, в четиринайсет и трийсет, върху противника се изсипва третата вълна на артилерийската подготовка, а след още половин час срещу изтормозените от чакане турци се устремяват щурмовите колони.

Варя си представи себе си на мястото на нещастните защитници на Плевен и я побиха тръпки. Това е ужасно — да чакаш решителните събития час, че два, че и три, и все напразно. Тя със сигурност не би издържала. Хитро е измислено, не може да им се отрече на щабните гении.

Бу-бум! Бу-бум! — тътнеха тежките обсадни топове. Бум-бум-бум! — пригласяха им по-нарядко полевите оръдия. Това няма да свърши скоро, каза си Варя. Ще има време да закуси.

Журналистите, които не бяха уведомени относно хитроумния план на артилерийските стратези, бяха тръгнали за позициите още по тъмно. Местонахождението на кореспондентския пункт трябваше предварително да се обсъди с командването и след дълги дискусии се реши да помолят за достъп до височината, разположена между Гривица, където се намираше центърът на позицията и ловешкото шосе, отвъд което се простираше левият фланг. Първоначално повечето журналисти искаха да се базират по-близо до десния фланг, тъй като главният удар явно щеше да се нанесе тъкмо там, но Маклафлин и Д’Евре наложиха своето мнение. Основният им аргумент беше, че дори левият фланг да се окаже второстепенен, там е Соболев, а следователно, ще има и сензации.

След като закуси заедно с пребледнелите, стряскащи се от изстрелите сестри, Варя тръгна да издири Ераст Петрович. Титулярния съветник го нямаше в щаба, нито в специалния отдел. Варя за всеки случай се отби до палатката му и завари Фандорин да седи най-спокойно с книга в ръка и по чехли в сгъваемото кресло, и да пие кафе.

— Кога ще ходите към позициите? — попита Варя и седна на леглото, защото нямаше друго свободно място.

Ераст Петрович сви рамене. Лицето му бе толкова румено, че чак грееше. Явно, че лагерният живот се отразяваше добре на бившия доброволец.

— Тук ли ще седите целия ден? Д’Евре каза, че днешната битка е най-големият в световната история щурм на укрепена позиция. Щяло да бъде по-грандиозно от Малахов курган 46.

— Вашият Д’Евре обича да послъгва — отвърна титулярният съветник. — Ватерлоо и Бородино са били доста по-мащабни, да не говорим за Лайпцигската битка на народите.

— Ама вие наистина сте чудовище! Тук се решава съдбата на Русия, загиват хиляди, а той седнал да си чете книжки! Това е безнравствено в края на краищата!

— А нравствено ли е да гледаш от безопасно разстояние как хората се избиват взаимно? — О, чудо, в гласа на Ераст Петрович прозвуча човешко чувство: раздразнение. — Премного благодаря, вече съм го гледал тоя спектакъл, дори съм участвал в него. Никак не ми х-хареса. По-добре се чувствам в компанията на Тацит — и той демонстративно заби нос в книгата.

Варя скочи, тропна с крак и тръгна към изхода, но Фандорин се обади отзад:

— И по-внимателно там, разбрахме ли се? Нито к-крачка от кореспондентския пункт. Че какво ли не се случва.

Тя се спря и учудено погледна Ераст Петрович.

— Това проява на грижа ли беше?

— Б-бога ми, Варвара Андреевна, какво ще правите там, наистина? Първо дълго време ще стрелят с оръдията, после ще хукнат напред и ще се вдигнат облаци п-прах — нищо няма да видите, само ще чувате как едните викат „ура“, а другите крещят от болка. Много интересно, нали? Нашата работа с вас не е там, а тук, в тила.