Борис Акунин - Турски гамбит

— Тилови плъх — припомни си Варя подходящия за случая термин и остави мизантропа насаме с неговия Тацит.

Лесно намери височинката, на която се бяха разположили кореспондентите и военните наблюдатели от различни неутрални страни — още от пътя, задръстен от талиги с боеприпаси, Варя съзря в далечината бялото знаме, което вяло се вееше от вятъра, а под него чернееше цяла тълпа — трябва да имаше стотина души, ако не и повече. Един пресипнал от крясъци капитан с червена лента на ръкава, който се разпореждаше къде да се карат снаряди, се усмихна мимоходом на симпатичната госпожица с дантелена шапка и посочи с ръка:

— Натам, мадмоазел, натам. И гледайте да не свърнете нанякъде. Вражеската артилерия не стреля по бялото знаме, ама другаде току долети някой снаряд. Къде, къде ръгна натам, дръвник с дръвник?! Нали казах четирифунтовите да заминават за шеста батарея!

Варя подръпна юздите на кроткото доресто конче, което бе взела от лазаретската конюшня, и се запъти към флага, оглеждайки се любопитно.

Цялата долина пред редицата ниски хълмове, отвъд които започваха подстъпите към Плевен, беше изпъстрена със странни островчета. Пехотинците поротно бяха залегнали в тревата, очаквайки сигнала за атака. Войниците тихо разговаряха помежду си само от време на време тук и там избухваше неестествено висок смях. Офицерите, събрани на групички от по няколко души, пушеха. Появата на Варя предизвикваше учудени и недоверчиви погледи, сякаш бе същество от някакъв друг, нереален свят. Гледката на тоя човешки мравуняк накара сърцето на Варя да се свие. Тя ясно видя ангела на смъртта да кръжи над прашната трева, да оглежда лицата и да ги бележи с невидимия си печат.

Сръчка коня с токове, за да прекоси по-скоро тая злокобна чакалня.

Затова пък на наблюдателния пункт всички бяха оживени и пълни с някакво радостно очакване. Тук цареше атмосфера като на пикник, някои дори бяха насядали край постланите на тревата бели покривки и с удоволствие похапваха.

— Вече си мислех, че няма да дойдете! — поздрави новопристигналата Д’Евре, възбуден както и всички останали. Варя забеляза, че той бе обул прословутите си ръждивокафяви ботуши. — Киснем тук като идиоти от изгрев-слънце, а руските офицери взеха да се мъкнат едва по пладне. Господин Казанзаки благоволи да се появи преди половин час, та от него научихме, че атаката ще започне чак в три часа — весело дърдореше журналистът. — Виждам, че и вие сте знаели диспозицията предварително. Не е честно, мадмоазел Барбара, можехте да предупредите приятелите си. Станал съм в четири сутринта, за мен това е смърт.

Французинът помогна на дамата да слезе от коня, настани я на едно сгъваемо столче и се захвана да обяснява:

— Ей там, на отсрещните височини, са укрепените позиции на турците. Виждате ли, където снарядите вдигат фонтани от пръст? Точно там е центърът на позицията им. Руско-румънската армия е разгърната в паралелна линия на около петнайсет километра, оттук можем да видим само част от това огромно пространство. Обърнете внимание на кръглия хълм. Не, не тоя, онзи, на който е бялата шатра. Това е командният пункт, временният щаб. Там са и командващият Западния отряд княз Карол Румънски, главнокомандващият гранд дюк, великият княз Николай 47, и самият император Александър. Охо, ракетите, изстреляха ракетите! Живописно зрелище, нали?

Над опустялото поле, разделящо враждуващите страни, се извиха високи димни дъги, сякаш някой бе нарязал небесната сфера на резени като диня или пъпеш. Варя вдигна очи и видя високо горе три цветни топки — едната съвсем близо, другата по-встрани над императорския щаб, а третата съвсем далеч над хоризонта.

— Това са въздушни балони, Варвара Андреевна — съобщи, приближилият се Казанзаки. — Оттам с помощта на сигнални флагчета се коригира артилерийският огън.

Жандармът й стана още по-неприятен отпреди. Той възбудено кършеше пръсти, ноздрите му нервно се издуваха. Доловил е мириса на човешка кръв, вампир такъв. Варя демонстративно отмести стола си, но подполковникът сякаш не забеляза нейната маневра. Пак се приближи и взе да сочи някъде встрани, където зад веригата невисоки хълмове се гърмеше особено силно.

— Нашият общ познат Соболев пак извъртя номер. Според диспозицията неговата роля е да демонстрира сила срещу Къшинския редут, докато основните сили нанасят удар в центъра. Но шило в торба не стои. Въпреки плана нашият честолюбец още от сутринта се хвърли в челна атака. Не стига, че се откъсна от основните сили и турската конница го отряза, ами застраши изпълнението на цялата операция! Ама тоя път солено ще му излезе! — Казанзаки измъкна от джоба си златен часовник, развълнуван смъкна фуражката си и се прекръсти: — Три часът! Тръгват!