Борис Акунин - Турски гамбит

— Стенографка и телеграфистка? — учуди се Мизинов. — Това е добре. Ераст Петрович, мога да оставя тук тази госпожица само при едно условие: че ще изпълнява длъжността на ваш секретар. Така или иначе, ще ви потрябва някакъв куриер или свръзка, който не предизвиква излишни подозрения. Но не забравяйте, че гарантирахте за нея.

— А, не! — извикаха едновременно и Варя, и Фандорин. Завършиха също в хор, но по различен начин:

Ераст Петрович каза:

— Нямам нужда от секретари.

А Варя:

— Полицейски агент не ставам!

— Както решите — сви рамене генералът и се изправи: — Новгородцев, повикайте конвоя!

— Съгласна съм! — викна Варя.

Фандорин не каза нищо.

… Челният отряд на стремглавия генерал Гурко превзе древната столица на българското царство град Търново и се устремява към Шипченския проход, отвъд който беззащитните равнини се разстилат чак до Константинопол. Военният везир Редиф паша и главнокомандващият Абдул Керим паша са свалени от постовете им и дадени под съд. Вече само чудо може да спаси Турция.

„Дейли поуст“ (Лондон)

Те се спряха на стъпалата. Трябваше някак да се разберат.

Фандорин се прокашля и рече:

— Много съжалявам, Варвара Андреевна, че стана т-тъй. Естествено, вие сте напълно свободна и аз по никакъв начин не възнамерявам да ви принуждавам да сътрудничите.

— Благодаря ви — сухо отвърна тя. — Много благородно. Да си призная, бях помислила, че нарочно направихте всичко по тоя начин. Вие поне ме виждахте през цялото време и със сигурност сте имали ясна представа как ще свърши всичко. Чак толкова ли ви е притрябвала секретарка?

В очите на Ераст Петрович пак блесна оная искрица, която у всеки нормален човек би била признак на веселие.

— С-съобразителна сте. Но не сте справедлива. Действително имах нещо наум, за да постъпя така, но то беше изключително във ваш интерес. Лаврентий Аркадиевич непременно щеше да ви натири от д-действащата армия. А господин Казанзаки щеше да ви изпроводи с конвой. Докато сега оставате тук на съвсем законно основание.

Варя нямаше какво да възрази, но не й се щеше да благодари на някакъв жалък шпионин.

— Виждам, че сте доста напреднали в своя непочтен занаят — каза тя ехидно. — Успяхте да излъжете даже главния човекоядец.

— Кой е човекоядец, Лаврентий Аркадиевич ли? — зачуди се Фандорин. — Аз не бих казал. Освен т-това кое му е непочтеното да охраняваш държавните интереси?

Туй то. Какво да говориш с такъв тип.

Варя демонстративно му обърна гръб и обходи с поглед лагера: варосани къщички, изпънати в редици палатки, нови-новенички телеграфни стълбове. А по улицата тича някакъв войник и по много познат начин нескопосно размахва дългите си ръце.

— Варя, Варенка! — развика се войникът отдалеч, смъкна от главата си походната фуражка и я заразмахва. — Пристигна, значи! Успя!

— Петя! — ахна тя и напълно забравила Фандорин, се втурна към човека, заради когото бе преодоляла хиляда и петстотин километра.

Както никога преди се прегърнаха и целунаха съвсем естествено, без всякакво неудобство. Зарадва се като видя некрасивото, но мило и грейнало от щастие лице на Петя. Бе отслабнал, загорял и още по-прегърбен от обичайното. Черният мундир с червените пагони му седеше като торба, но усмивката му бе същата — широка и много влюбена.

— Значи си съгласна? — попита той.

— Да — просто каза Варя, макар че смяташе да не се съгласява веднага, а чак след един дълъг сериозен разговор и поставянето на съответните принципни условия.

Петя изквича като пале и пак се хвърли да я прегръща, но Варя вече се бе окопитила.

— Трябва обаче да обсъдим всичко най-подробно. Първо…

— Ще го обсъдим, непременно ще го обсъдим. Само че не сега, довечера. Ще се срещнем в палатката на журналистите, бива ли? Там има нещо като клуб. Нали познаваш французина? За Д’Евре говоря. Много е мил. Той ми каза, че си дошла. В момента съм ужасно зает, избягах само за минутка. Пипнат ли ме, ще ми откъснат главата. До довечера, до довечера!

И хукна обратно, като вдигаше прах с тежките си ботуши и постоянно се озърташе назад.

Но вечерта не успяха да се видят. Вестовоят донесе от щаба кратка бележка:

„Цялата нощ дежурен. Утре. Обичам те.

Добре, щом е дежурен — да дежури. Варя се залови с настаняването. Приютиха я милосърдните сестри — добри и отзивчиви женици, но доста възрастни, все над трийсетте и малко скучни. И тъй като предприемчивият Митко беше отмъкнал целия й багаж, те събраха за нея дрехи, обувки, шишенце одеколон (а какъв хубав парижки парфюм имаше), чорапи, бельо, гребен, фиби, сапун, пудра, крем за лице, крем за слънце, тоалетно мляко за обветрената кожа, есенция за миене на коса и други нужни неща — всичко необходимо. Роклите, разбира се, бяха ужасни, с изключение може би на една — синя с бяла дантелена якичка. Варя подгъна демодираните маншети и стана много прилично.