Борис Акунин - Турски гамбит

Настана необичайно всеобщо оживление.

— Залагам двеста рубли за Д’Евре! — обяви Соболев.

— На всякаква тема, казвате? — провлачи ирландецът. — На всякаква, без ограничения?

— Абсолютно. Ако искате, ще вземем ей тая муха, дето кацна на мустака на полковник Лукан.

Румънецът припряно бръсна мустаците си и каза:

— Залагам триста на мосю Маклафлин. Но какъв обект да изберем?

— Ами, например, старите ви ботуши — посочи с пръст Маклафлин прашните ботуши на французина. — Опитайте се да напишете нещо за тях тъй, че парижката публика да чете и да се възхищава.

Соболев вдигна ръце:

— Докато не сте вързали баса, аз се отказвам. Стари ботуши — това вече е прекалено.

В крайна сметка заложиха за ирландеца хилядарка, ала не се намериха желаещи да залагат за французина. На Варя й дожаля за горкия Д’Евре, но нито тя, нито Петя имаха пари. Пристъпи към Фандорин, който все така си прелистваше страниците с турските драскулки, и му прошепна сърдито:

— Какво чакате? Заложете за него. Какво ви коства? Със сигурност сте получили от тоя ваш сатрап някакви сребърници. По-късно ще ви ги върна.

Ераст Петрович се смръщи и каза със скучаещ глас:

— Сто рубли за г-господин Д’Евре — и отново потъна в четене.

— Тоест десет към едно — резюмира Лукан. — Е, господа, печалбата не е кой знае каква, затова пък е сигурна.

В този миг в шатрата нахълта Вариният познат — капитан Перепьолкин. Човек не можеше да го познае: чисто нов мундир, ботушите лъщят, на окото стилна черна превръзка (изглежда, подутината още не беше минала), главата омотана с чист бинт.

— Ваше превъзходителство, господа, току-що пристигам от барон Криденер! — солидно обяви капитанът. — Нося важно съобщение за пресата. Можете да си запишете: генералщабен капитан Перепьолкин, оперативен отдел. Пе-ре-пьол-кин. Никопол е превзет с щурм. Пленени са двама паши и шест хиляди войници! Нашите загуби са смешно малки. Победа, господа!

— По дяволите! И тоя ли път без мен! — простена Соболев и без да се сбогува, се втурна навън.

Капитанът изпрати генерала с объркан поглед, но журналистите вече бяха заобиколили вестоносеца от всички страни. Перепьолкин с видимо удоволствие отговаряше на техните въпроси, като явно се перчеше с познанията си по френски, английски и немски.

Варя остана учудена от поведението на Ераст Петрович.

Той захвърли книгата си на масата, решително разблъска кореспондентите и попита с нисък глас:

— Момент, к-капитане, не бъркате ли нещо? Криденер беше получил заповед да превземе Плевен. Никопол е точно в обратната посока.

В гласа му имаше нещо, което накара капитана да наостри слух и да престане да обръща внимание на журналистите.

— Съвсем не, уважаеми господине. Лично приех телеграмата от щаба на върховния, присъствах при разшифроването й и собственоръчно я отнесох на господин барона. Отлично си спомням текста: „До началника на Западния отряд генерал-лейтенант барон Криденер. Заповядвам да завземете Никопол и да се закрепите там със сили не по-малки от една дивизия. Николай.“

Фандорин пребледня.

— Никопол ли? — попита той още по-тихо. — А къде остана Плевен?

Капитанът сви рамене:

— Нямам представа.

Откъм входа се чу тропот на ботуши и звън на оръжие. Платнището рязко се отметна и в шатрата се появи омразният подполковник Казанзаки, Зад гърба му проблясваха щиковете на конвоя. Жандармът се задържа за миг погледа си върху Фандорин, стрелна Варя, докато накрая видя Петя и радостно му се ухили:

— Аха, ето къде било гълъбчето! Така и предполагах. Шифровчик Яблоков, арестувам ви! Хванете го — обърна се той към конвоя. Двама със сини мундири влязоха в клуба и хванаха парализирания от ужас Петя под мишниците.

— Да не сте полудели! — викна Варя — Веднага го оставете на мира!

Казанзаки не я удостои с отговор. Той щракна с пръсти и жандармите бързо извлякоха арестувания навън, докато подполковникът се забави, оглеждайки се наоколо със странна усмивка.

— Ераст Петрович, какво става тук? — обърна се Варя умолително към Фандорин. — Ама кажете му най-сетне!

— Основание? — мрачно попита Фандорин, с очи, впити в яката на жандарма.

— В шифровката, съставена от Яблоков, е подменена една дума. Вместо Плевен пише Никопол, дребна работа. А междувременно преди около три часа авангардът на Осман паша е завзел празния Плевен и заплашва нашия фланг. Такива ми ти работи, господин наблюдател.

— Ето ви го и чудото, Маклафлин, нали тгябваше чудо да стане, за да спаси Тугция — дочу Варя гласа на Д’Евре, който говореше руски много чисто, но с очарователно френско „р“.