Борис Акунин - Турски гамбит

Хасан бей прекарва нощта, заключен в караулното помещение, и с пълно гърло си пее арии от „Лучия ди Ламермур“, което, казват, предизвикало възторг у Ануар ефенди и той дори опитал да измоли милост за доблестния злосторник, но озлобените министри са непреклонни и на сутринта убиецът увисва на въжето. Дошлите да гледат екзекуцията дами от харема, които толкова харесвали милия си Черкезин, плачат и му изпращат въздушни целувки.

Оттук насетне никой не препречва пътя на Митхад. Освен съдбата, която му нанася удар оттам, откъдето никой не очаква. Великият везир се излъгва в собствената си марионетка, султан Мурад.

Още на сутринта на 31 май, веднага след преврата, Митхад паша посещава племенника на сваления султан, принц Мурад, с което хвърля последния в неописуем ужас. Тук трябва да направя едно кратко отстъпление, за да ти обясня колко жалка е фигурата на наследника в Османската империя.

Работата е там, че имайки петнайсет жени, пророкът Мохамед не оставя след себе си нито син, нито каквито и да било инструкции по въпроса за наследяването на престола. Затова в продължение на векове всяка от многобройните султанки мечтае да издигне на престола своя си син и всячески се стреми да изтрепе синовете на съперничките си. В султанския двор съществува нарочно гробище за невинно избити принцове, тъй че за турските мащаби нашите руски убийства на Борис и Глеб, както и на царевич Дмитрий 17, са просто смешни.

В Османската империя тронът се предава не от баща на син, а от големия към малкия брат. Когато се изчерпят запасите от братя, в работа влиза следващото поколение и пак тръгва от големия към по-малкия брат. Всеки султан изпитва смъртен страх от по-малкия си брат, или от най-големия племенник, така че шансовете на наследника да доживее до възцаряването си са крайно незначителни. Принцът наследник живее в най-пълна изолация, до него не допускат никого и дори се пробват, каналиите му ниедни, да им подбират ялови наложници. По древна традиция бъдещият падишах се обслужва от роби с отрязани езици и пробити тъпанчета. Можеш да си представиш какви проблеми имат техни височества с душевното си здраве. Например, Сюлейман ІІ живее в заточение трийсет и девет години, през които преписва и разкрасява Корана. Когато най-сетне става султан, много бързо пожелава да се върне обратно и се отрича от престола. Отлично го разбирам, много по-приятно е да оцветяваш картинки.

Но да се върнем на Мурад. Той е хубав, буден и дори доста начетен младеж, склонен е обаче към прекомерно почитане на Бакхус и страда от напълно разбираема мания за преследване. Той на драго сърце поверява управлението в ръцете на мъдрия Митхад, тъй че плановете на нашите хитреци се сбъдват като по ноти. Но внезапното издигане и странната смърт на чичо му така въздействат на клетия Мурад, че той започва да говори несвързано и да изпада в пристъпи на буйство. Европейски психиатри тайно преглеждат падишаха и стигат до заключението, че той е неизлечим и състоянието му тепърва ще се влошава.

Отбележи си невероятната далновидност на Ануар ефенди. Още в деня на възцаряването на Мурад, когато всичко изглежда съвсем лъчезарно, our mutual friend 18изведнъж моли да го направят секретар на принц Абдул Хамид, брат и престолонаследник на новия султан. Щом чух за това, разбрах, че Митхад не се осланя на Мурад V. Ануар опознава новия наследник, изглежда го намира за приемлив и Митхад поставя на Абдул Хамид следното условие: обещай, че ще въведеш в страната конституция, и ставаш падишах. Принцът, естествено, се съгласява.

По-нататъшните събития са ти известни. На 31 август на престола на мястото на безумния Мурад V се възкачва Абдул Хамид ІІ, Митхад става велик везир, а Ануар остава при новия султан като задкулисен манипулатор и негласен шеф на тайната полиция, тоест (ха-ха!) твой колега, Лаврентий.

Характерно е, че никой в Турция не знае нищо за Ануар ефенди. Той не се изтъква, не се мярка много-много в полезрението на хората. Например аз съм го виждал само веднъж, когато се представях на новия падишах. Ануар седеше встрани от трона, в сянката, носеше огромна черна брада (според мен фалшива) и тъмни очила, което, строго погледнато, е нечувано нарушение на придворния етикет. По време на аудиенцията Абдул Хамид няколко пъти погледна към него, сякаш търсеше подкрепа или съвет.

Това е човекът, с когото ти предстои да си имаш работа. Ако не ме лъжат предчувствията, Митхад и Ануар ще командват султана както им хрумне и по тоя начин след някоя и друга година…