Борис Акунин - Смъртта на Ахил

Ахимас отседна в хотел на триста фута от резиденцията — по-близо нямаше къде. От стаята си виждаше прозореца на кабинета му. Всяка сутрин в седем и половина обектът вдигаше щорите. Това му отнемаше точно три секунди — на такова голямо разстояние не беше сигурен, че ще го улучи. Широка отвесна дъска делеше прозореца на две части. Допълнителната трудност беше, че комисарят всеки път се падаше ту от лявата и страна, ту от дясната. Имаше право само на един изстрел и ако не уцели — край, не можеше да разчита на втори шанс. Така че трябваше да е безпогрешен.

Вариантите бяха два: мишената ще е или отдясно, или отляво. Нека е отдясно, реши Ахимас. Все едно. Закрепи с менгеме дългоцевната винтовка, прицелена на шест инча вдясно от средата точно на височината на гърдите. Най-удачно щеше да е с две винтовки — вдясно и вляво, — но тогава трябваше да има и помощник, а по него време (пък и сега освен при крайна необходимост) Ахимас предпочиташе да действа сам.

Патронът беше специален: дум-дум с разпукващ се куршум и със силна отрова. Микроскопична частичка да попадне в кръвта — и най-лекото раняване става смъртоносно.

Всичко беше готово. Първата сутрин пратеникът застана отляво. Втората също. Ахимас не бързаше: знаеше, че утре или вдругиден щорите ще се отворят отдясно — и тогава ще стреля.

Но комисарят сякаш бе станал нов човек. Откакто пушката беше закрепена, той шест дни подред дърпаше щорите само откъм лявата страна.

Ахимас реши, че обектът вече действа рутинно, и премести прицела на шест инча вляво от средата. Е, на седмата сутрин комисарят застана отдясно! Тогава разбра, че в играта със сляпата случайност най-важното с да не прибързва. Търпеливо зачака. На единайсетата сутрин комисарят застана от нужната страна и Ахимас си свърши работата.

Така и миналата Коледа — на седемнайсетия път, когато залогът вече беше шейсет и пет хиляди, топчето най-сетне улучи където трябва и му броиха почти двеста хиляди. Това изплати всички загуби, та дори беше на печалба.

Септемврийското утро на 1872 година започна както винаги. Ахимас закуси заедно с Азалия, тънка гъвкава китайка с изумителен глас, звънлив като кристална камбанка. Всъщност името й било някакво друго, но на китайски значело „азалия“ — така му съобщиха от агенцията. Бяха му я пратили пробно като мостра на източната стока, която току-що започваше да идва на европейския пазар. Цената беше наполовина от обичайната, ако пък мосю Велде се откажеше от момичето предсрочно, щяха да му върнат парите. Срещу толкова изгодното си предложение агенцията помоли познавача и постоянен клиент да даде авторитетното си мнение както относно способностите на Азалия, така и за перспективите на жълтата стока изобщо.

Ахимас беше склонен да даде най-висока оценка. Сутрин, когато тя тихичко си пееше, седнала пред венецианското огледало, нещо го стягаше в гърдите и това не му харесваше. Китайката беше повече от прекрасна. Ами ако се привърже към нея и не му се разделя? И той реши да я върне предсрочно. Но няма да си иска парите и ще й даде отлични препоръки, за да не й навреди на кариерата.

В два и петнайсет както винаги Ахимас влезе в салона. Беше със сако в цвят „мляко с какао“, кариран панталон и жълти ръкавици. Служителите припнаха да посрещнат неизменния гост, поеха бастунчето и цилиндъра му. В игралните домове на Рулетенбург бяха свикнали с хер Велде. Отначало маниерът му се възприе като неизбежно зло, после забелязаха, че постоянното удвояване на залога, практикуване от мълчаливия блондин със студени светли очи, разпалва хазарта у останалите играчи. И Ахимас се превърна в скъп гост на игралните домове.

Той поръча обичайното кафе с ликьор, прегледа вестниците. Англия и Русия не можеха да се спогодят за афганистанската граница. Франция бавеше плащането на репарациите и Бисмарк беше изпратил в Париж остра нота. В Белгия всеки момент щеше да започне процесът срещу Брюкселския ловец на плъхове.

Ахимас си изпуши пурата и отиде при маса №12, където се играеше на големи суми.

Играеха трима, а някакъв прошарен господин просто седеше и нервно щракаше капачето на златния си часовник. Щом видя Ахимас, направо щеше да го изяде с очи. Опитът и усетът му подсказаха: клиент. Но не се издаде — нека онзи го заговори пръв.

След осем минути и половина се очерта нужната третина — третата, от 24 до 36. Заложи един фридрихсдор. Спечели три. Прошареният не отлепяше поглед, лицето му пребледня. Ахимас изчака още единайсет минути, докато не избра следващия сектор. Заложи един фридрихсдор на първата третина — от 1 до 12. Спечели 13. Втория път заложи два. Падна се „зеро“. Заложи четири. Падна се 8. Прибра дванайсет фридрихсдора. Пет златни монети чиста печалба. Всичко вървеше нормално, без изненади.