Борис Акунин - Смъртта на Ахил

В живота му се случваха продължителни периоди на безделие, когато трябваше с нещо да си губи времето. Чудесно нещо бяха изобретили англичаните, казваше се hobby. Ахимас имаше две такива hobby: рулетката и жените. Жените трябваше да са от най-висока класа, най-истинските — професионалистки. Те бяха невзискателни и предсказуеми, разбираха, че има правила, които следва да се спазват. Те също бяха безкрайно разнообразни, но си оставаха единната и неизменната Жена. Ахимас ги поръчваше в една парижка агенция — най-скъпите, обикновено за месец. Ако компаньонката се случеше на висота, удължаваше сделката за още един месец, но никога повече — това му беше правилото.

Последните две години живееше в немския град Рулетенбург, защото тук, в най-веселия град в Европа, и двете му хобита се осъществяваха с лекота. Рулетенбург приличаше на Соленоводск — пак минерални извори, пак лениви скучаещи тълпи, никой никого не познава и от никого не се интересува. Липсваха само планините, но общото усещане за временност, мимолетност, мнимост беше абсолютно същото. За Ахимас курортът беше като изящен чист макет на живота, направен в мащаб 1:500 или 1:1000. Човек живее петстотин месеца, с късмет — хиляда, а в Рулетенбург идва за месец. Тоест съществуването на летовника продължава около трийсет дни — именно с такава периодичност се сменяха тук поколенията. В този отрязък се вместваше всичко: радостта от пристигането, свикването, първите признаци на скука, носталгия за връщане в другия, големия свят. Тук се случваха кратки флиртове, бурни, но дребни страсти, тук имаше своите си знаменитости еднодневки и скоропреходни сензации. А самият Ахимас беше постоянният зрител на този куклен театър. Той си беше определил своя продължителност на съществуване — различна от времетраенето на всички останали.

Живееше в един от най-скъпите апартаменти на хотел „Кайзер“, където отсядаха индийски набоби, американски собственици на златни мини и велики руски князе, пътешестващи инкогнито. Посредниците знаеха къде да го намерят. Докато изпълняваше поръчка, апартаментът му се пазеше, понякога оставаше празен седмици и дори месеци — според сложността на случая. Животът беше приятен. Периодите на напрежение се сменяха с периоди на почивка, когато зеленото сукно му радваше окото, а потропването на рулетката — слуха. Наоколо кипяха страсти, концентрирани от времевите мащаби: солидни господа пребледняваха или пламваха, дами припадаха, някой с разтреперана ръка изтръскваше от портмонето последния си луидор. На Ахимас не му омръзваше да наблюдава този завладяващ спектакъл. Самият той не губеше никога, защото имаше Система.

Системата беше толкова елементарна и очевидна, че бе изумително защо и другите не я използваха. Просто им липсваше търпение, хладнокръвие, умение да си контролират емоциите — всичко онова, което Ахимас притежаваше в неизчерпаеми количества. Трябва само да залагаш на едно и също и постоянно да удвояваш. Ако имаш достатъчно пари, рано или късно ще си върнеш всичко загубено и ще спечелиш. Това е цялата тайна. Но да залагаш не на единично число, а на цял сектор. Ахимас обикновено избираше третина.

Отиваше до някоя от масите, където се играеше без ограничения на залога, чакаше печалбата шест пъти да отмине някоя от третините и тогава започваше. Отначало залагаше наполеон. Ако не се паднеше неговата третина, залагаше два, после четири, после осем — и така чак докато топчето не спреше където трябва. Можеше да вдига залога колкото си иска — имаше пари. Един път преди последната Коледа неговата третина не спечели в продължение на двайсет и две завъртания — шестте подготвителни и шестнайсет със залог. Но Ахимас не се усъмни в успеха, защото всяка несполука увеличаваше шанса му.

Докато хвърляше на масата чековете с все по-нарастващ брой нули, си спомни един случай от американския период.

Беше през 66-а. Тогава беше получил важна поръчка от Луизиана. Трябваше да ликвидира пратеника на федералните власти, който пречеше на „карпетбегърите“ да си делят концесиите. „Карпетбегъри“, тоест „куфарни пътници“, се наричаха предприемчиви авантюристи от Севера, които идваха в победения юг само с пътната си чанта от обичайния килимоподобен плат, а си тръгваха обратно в персонални пулманови вагони 44 44 По името на Джордж Мортимър Пулман (1831–1897) — американски инженер, създател на спалните вагони и салон-вагоните. — Б.пр. .

Бяха смутни времена, човешкият живот в Луизиана не струваше пукнат грош. Но за пратеника дадоха добри пари — много трудно беше да го докопат. Комисарят знаеше, че го дебнат, и постъпваше много мъдро: изобщо не излизаше от резиденцията си. Спеше, ядеше, парафираше книжата между четирите стени. Резиденцията денонощно се охраняваше от войници в сини униформи.