Борис Акунин - Смъртта на Ахил

Медведев му отговори с писъмце, че много е чувал за търговската къща на уважаемия Хасан Радаев и го кани незабавно. Така че Ахимас потегли към дома му, който се намираше над стръмен ров накрай града и от всички страни беше ограден с висок каменен зид. Не дом, а крепост. Можеше да издържи дори обсадно положение.

Когато стигна дъбовите порти, това му впечатление се засили още повече: отпред пазеха двама часови с винтовки, в двора имаше и постови с военни униформи, но без пагони.

Стопанинът беше плешив, с високо чело, закръглено коремче и бързи черни очи. Той покани младия мъж на масата, предложи му кафе и пура. След десет минути почтителен спокоен разговор за политиката и цените на вълната попита с какво може да бъде полезен на уважаемия господин Радаев.

Тогава Ахимас изложи деловото предложение, измислено като предлог. Трябва да уредим обмяна на минерална вода между Соленоводск и Семигорск, каза той. Вашата цери стомаха, нашата — бъбреците. Мнозина от курортистите търсят лек и за едното, и за другото. За да не бият напразно сто километра през планините, не е ли по-разумно да се направи в Соленоводск магазин на фирма „Медведев“, а в Семигорск — на търговска къща „Радаев“. И вие, и ние ще сме на сметка.

— Разумно — одобри покръстеният, — много разумно. Само че много разбойници вилнеят по пътищата. Как ще си прекарвам парите от Соленоводск?

— Защо да ги прекарвате? — учуди се Ахимас. — Ще ги държите в банка.

Медведев приглади венчето къдрави коси под плешивото си теме и се подсмихна:

— Нямам вяра на банки, Афанасий Петрович. Предпочитам да си държа парите у дома.

— Това е още по-опасно — укорително поклати глава Ахимас, — рискувате да ви ограбят.

— Не и мен — хитро намигна Медведев. — Едно на ръка, че имам тук войскари от железницата, запасняци, денонощно пазят на смени. Но още по-спокоен съм заради бронираната стая. Там не може да влезе никой освен мен.

Ахимас тъкмо понечи да попита каква е тази стая, и стопанинът сам му предложи:

— Искате ли да я видите?

Докато слизаха в избеното помещение (в него се влизаше през отделен вход от двора), Медведев разказа как инженер от Щутгарт му направил хранилището за пари със стоманена врата, дебела цяла педя. Тя е с комбиниран код от осем цифри, известен само нему, и той, Медведев, го сменя всеки ден.

Влязоха в подземното помещение, където гореше газена лампа. Ахимас видя стоманена стена и кована врата с кръгли гвоздеи.

— Никой не може да я отвори, нито да я взриви — похвали се стопанинът. — Лично градоначалникът си пази парите при мен, и полицейският началник, и местни търговци. Взимам им висока такса, но за тях пак е изгодно, защото тук е по-сигурно от банка.

Ахимас почтително кимна, заинтригуван от чутото: значи в желязната стая имало пари не само на Медведев.

Но покръстеният ненадейно рече:

— Тъй че предайте на уважаемия си вуйчо, Господ здраве да му дава и успешни начинания, да не се безпокои. Нов човек съм в Кавказ, но знам за хората, за които трябва да знам. Да поздравите Хасан Мурадович и да му благодарите за интереса към моята персона. А идеята за водата е добра. Ваша ли е? — покровителствено потупа младия мъж по гърба и го покани да идва — всеки четвъртък в дома му гостувал каймакът на семигорското общество.

Това, че Медведев излезе обигран и осведомен човек, не беше най-голямата пречка. Същинското затруднение се разкри в четвъртък, когато Ахимас съгласно поканата отиде в дома над рова, за да проучи разположението на стаите.

Засега планът се очертаваше по следния начин: по нощна доба изтрепва охраната и с кинжала на гърлото на Медведев проверява кое му е по-скъпо: желязната стая или животът. Лесен план, но Ахимас не го харесваше. Първо, ще му трябва чужда помощ. Второ, има хора, за които парите са по-скъпи от живота и младият мъж подозираше, че Лазар Медведев е тъкмо от тях.

В къщата се бяха събрали много гости и Ахимас се надяваше по-късно, когато всички седнат на трапезата и се напият, неусетно да се измъкне и да огледа наоколо. Но дотам не се стигна, защото още в началото изникна споменатата спънка.

Когато стопанинът представи госта на жена си, Ахимас си помисли, че старият Абългази не е излъгал: жената е млада и хубава — пепелявозлатиста коса, красиви очи. Казваше се Евгения Алексеевна. Но чаровната мадам Медведева нямаше нищо общо със замисъла му, затова Ахимас целуна нежната й бяла ръка и се оттегли в дъното, откъдето добре се виждаха всички присъстващи и вратата за вътрешността на къщата.