Борис Акунин - Смъртта на Ахил

Вуйчо му се навечеря, каза си молитвите и си легна. Преди да заспи, каза:

— Утре рано сутринта, когато Мохама и хората му са пияни и уморени, ще идем да му отмъстим. Ще видиш Мохама да умира и ще топнеш пръсти в кръвта на майчиния си убиец.

Обърна се към стената и веднага заспа, а момчето предпазливо свали от шията му зелена копринена торбичка. В нея имаше стрит корен на отровна ирганчайска гъба. Вуйчо му казваше, че ако те хване граничната стража и те тикне в каменния кауш, откъдето не се виждат планините и небето, трябва да събереш повече слюнка, да си посипеш езика с прашеца и да го глътнеш. Още няма да си изрекъл пет пъти името на Аллах — и в тъмницата ще остане само бездиханното ти тяло.

Ахимас взе шалварите, роклята и пребрадката на дъщерята на стопанина. Качи от мазето стомна вино и сипа вътре отровата.

В механата седяха мъже, разговаряха, пиеха вино и играеха табла, но Мохама и аверите му ги нямаше там. Ахимас изчака. Скоро видя, че синът на механджията носи питки и сирене в съседното помещение, и разбра, че Мохама е там.

Щом излезе момчето, влезе Ахимас и свел очи, мълчаливо сложи стомната на масата.

— Хубаво ли ти е виното, моме? — попита едноокият с черната брада, когото Ахимас толкова добре си спомняше.

Той кимна, отстъпи назад и клекна в ъгъла. Не знаеше как да постъпи с Джафар от Назран. Джафар беше съвсем млад, към седемнайсетгодишен. Дали да не му каже, че конят му е неспокоен вън на коневръза — защо не излезе да го нагледа. Но си спомни за казашкото момче и прецени, че не бива да го прави. Джафар не му е виновен за нищо, но ще умре, така му било писано.

И Джафар умря пръв. Той пи от стомната заедно е всички и почти веднага заби нос в масата. Друг от сътрапезниците се изсмя, но смехът му се превърна в предсмъртен хрип. Трети рече: „Няма въздух“, хвана се за гърдите и падна. „Какво става, Мохама?“ — заплете език четвъртият, свлече се от пейката и се вцепени, свит на кравай.

Чернобрадият погледна умиращите си другари, после втренчи единственото си око в търпеливо изчакващия Ахимас.

— Ти чийо си, момиче? — едвам изломоти. — Защо са ти толкова бели очите?

— Не съм момиче — отвърна онзи, — аз съм Ахимас, син на Фатима. А ти си мъртъв.

Мохама оголи жълтите си зъби, сякаш чутото много го зарадва, бавно посегна към позлатената ръкохватка на сабята, но така и не я измъкна от ножницата, а захриптя и рухна на пръстения под. Ахимас стана, извади кинжала изпод момичешката рокля, взря се в немигащото око на Мохама и му преряза гърлото с леко бързо движение, както го беше учил вуйчо му. После топна пръсти в горещата кръв, която шурна на тласъци.

На двайсет години Ахимас Велде беше любезен немногословен млад мъж, на вид по-зрял от възрастта си. Летуващите на прочутите бани в Соленоводск, а и местните го възприемаха просто като възпитан младеж от семейство на богат търговец, студент в Харковския университет, пристигнал в дълга отпуска да си укрепи здравето. Но за сведущите хора, които с малцина споделяха своите знания, Ахимас Велде беше човек сериозен и солиден, който винаги знае какво прави и го прави докрай. Сведущите хора го наричаха помежду си Аксахир, което означава Бял маг. Ахимас не възразяваше — щом е маг, маг да бъде. Макар че нямаше нищо общо с магиите, всичко се основаваше на преценка, хладнокръвие и психология.

Картата на студент от Харковския императорски университет вуйчо му беше спазарил за триста и петдесет книжни рубли — без пари. Зрелостното свидетелство от гимназията с гербов печат и истински подписи му излезе доста по-скъпо.

След Чанах Хасан прати племенника си да учи в кроткия град Соленоводск, плати за първата година и се върна в планините. Ахимас живееше в пансиона с други момчета, чиито бащи служеха в далечни гарнизони или прекарваха кервани от запад на изток, от Черно море към Каспийско, и от север на юг, от Ростов до Ерзерум. Не успя да се сближи с връстниците си — нямаше нищо общо с тях. Той знаеше неща, които те не знаеха и надали някога биха си представили.

Затова още първата година, когато учеше в подготвителния клас, се яви една спънка. Кикин, яко широкоплещесто момче, което държеше в страх и подчинение целия пансион, намрази „чухонеца“, а след него в тормоза се включиха и останалите. Ахимас опита да търпи, защото сам не можеше да излезе на глава с всички, но стана още по-зле. Една вечер в спалнята откри, че цялата му възглавница е омазана с кравешки фъшкии, и разбра: нещо трябва да се направи.