Борис Акунин - Смъртта на Ахил

— А и не мога да се справя с такъв процес. Мосю, още съм много неопитен, тъкмо днес си получих дипломата.

Тогава дойде редът на Ахимас. Той каза:

— Какво искате, двайсет, ако не и трийсет години да блъскате за грошове, а на ваш гръб да печелят богатство и слава други адвокати. Да, така накрая ще спестите нужните сантими, за да започнете собствена практика, но дотогава вече ще сте плешив, беззъб неудачник с болен черен дроб и най-важното — ще ви е напуснала цялата жизнена сила. Тя капка по капка ще изтече между пръстите ви, скъпи адвокате — срещу спастрените грошове. Предлагам ви нещо много по-добро, и то веднага. Още на двайсет и три години ще сте направили добри пари и име. Даже в случай че загубите процеса. Във вашата професия името е дори по-важно от парите. Да, славата ви ще е леко скандална, но по-добре така, отколкото цял живот чирак. Ще имате обаче достатъчно пари за собствена адвокатска кантора. Мнозина ще ви намразят, но ще има и хора, които да ви оценят като млад адвокат, безстрашно застанал срещу общественото мнение. — Ахимас помълча, за да остави на момчето време да смели чутото. После мина към втората част, която според него трябваше да даде окончателния подтик. — Или може би просто се боите? Току-що чух клетвата ви „да браните справедливостта и правото на защита за всеки въпреки всячески пречки и натиск“. Знаете ли защо избрах точно вае от целия випуск? Защото бяхте единственият, който произнесе тези думи е истинско чувство. Поне така ми се стори.

Етиен мълчеше и с ужас усещаше как го подхваща устремното течение, на което не можеше да се противи.

— И най-важното — сниши глас непознатият. — Пиер Фехтел не е виновен. Той не е никакъв Ловец на плъхове, а жертва на стечение на обстоятелствата и на усърдното полицейско престараване. Ако не се намесите, невинен човек ще отиде на ешафода. Да, за нас ще е много трудно. Ще ви залеят с помия от оскърбления, няма да откриете склонни да свидетелстват в защита на „чудовището“. Но не сте сам. Аз ще ви помагам. Без да излизам наяве, ще стана вашите очи и уши. Вече имам някои доказателства, които и да не потвърждават изцяло невиновността на Пиер Фехтел, във всеки случай поставят под въпрос уликите на обвинението. Ще намеря и други.

— Какви доказателства? — безпомощно попита Етиен.

В малката зала на Мерленския градски съд, предвидена за стотина души, се бяха натъпкали поне триста, а още повече народ се беше струпал по коридорите и долу на площада.

Идването на прокурора Ренан се посрещна с гръмки овации. Но когато докараха престъпника, блед мъж с тънки устни, сближени черни очи и някога поддържани, а сега разчорлени и грозно провиснали бакенбарди, в залата отначало настъпи мъртва тишина, а после гръмна такава буря, че негово благородие съдията Виксен строши звънеца да приканва публиката към ред.

Съдията даде думата на защитата и насъбралите се за първи път обърнаха внимание на слабия младеж с прекалено голяма за мерките му адвокатска мантия. Жълт-зелен, Ликол мрънкаше нещо под носа си, а на нетърпеливия въпрос на съдията признава ли се за виновен клиентът му — внезапно изписка: „Не, ваше благородие!“ Залата отново избухна в негодувание. „А на вид толкова приличен младеж!“ — чу се женски глас.

Процесът продължи три дни.

Първият ден се даде думата на свидетелите на обвинението. Отначало на полицаите, които бяха открили страшното помещение и после бяха разпитвали арестувания. Според комисаря Пиер Фехтел треперел, заплитал се в показанията, не можел нищо да обясни и предлагал много пари, ако го оставят на мира.

Градинарят, докладвал в полицията за съмнителните викове, не се яви в съда, но и не беше нужно. Прокурорът призова свидетели, които ярко представиха порочния и развратен живот на Фехтел, който в публичните домове винаги настоявал за най-младите и крехки девици. Една мадам сподели как обвиняемият изтезаван „момиченцата“ й с нажежена маша за къдрене, а те, горкичките, търпели, защото за всеки белег от изгорено мръсникът плащал в злато.

Залата се разтресе от ръкопляскания, когато човекът, който беше видял в каляската да потегля цветарката Люсил Лану (главата й с избодени очи и отрязан нос откриха после в една от бъчвите), посочи Фехтел като същия господин, който превъзнасял чудните възможности на механичното пиано.

На съдебните заседатели бяха представени уликите: инструментите за изтезания, фотографски апарат и медни плочи, открити в тайното помещение. Яви се да свидетелства и фотографът мосю Брюл, който преди три години обучил Пиер Фехтел на снимачното изкуство.