Борис Акунин - Смъртта на Ахил

Хубаво говореше Кирил — увлекателно, благородно, без баналности.

— Мнозина са огорчени, че този доблестен герой, надежда на земята руска, ни напусна така внезапно и — да си го кажем — нелепо. Победителят, наричан Ахил за легендарния си войнски късмет, който толкова пъти го спасява от неминуема гибел, не падна на бойното поле, а умря като обикновен гражданин. Но така ли е? — в гласа му отекна звън на древно оръжие. — Сърцето му не издържа, изтощено от тежки години служба в името на отечеството, съсипано от многобройните рани, получени в сражения с нашите врагове. И не Ахил би трябвало да му е името, о, не! Надеждно защитен от водите на Стикс, героят е бил неуязвим за стрелите и мечовете, до последния ден от живота си той не е пролял нито капка кръв. А Михаил Дмитриевич носеше по тялото си белезите на четиринайсет ранявания, всяко от които невидимо е доближавало часа на кончината му. И не с щастливеца Ахил би следвало да сравним Соболев, а по-скоро с благородния Хектор — простосмъртния, рискувал живота си наравно със своите бойци.

Ераст Петрович не доизслуша прочувствената реч, защото при тези думи точно беше стигнал до заветния изход, където вече го чакаше началникът на секретното отделение на губернската канцелария.

— Какво има? — попита го надворният съветник, мърдайки кожата на високото си бяло чело, и го изведе в двора, далеч от чужди уши.

Ераст Петрович с обичайната математическа яснота и краткост изложи същината и завърши с думите:

— Незабавно трябва да се направи масирано завардване не по-късно от тази нощ. Това шесто.

Хуртински го слушаше напрегнато, два пъти ахна, накрая дори си разкопча стегнатата яка.

— Убихте ме, Ераст Петрович, просто ме убихте — продума той. — Такъв скандал е по-лош и от шпионския. Ако героят от Плевен е умъртвен за шепа жълтици, това е грандиозен позор. Макар че впрочем един милион не е шепа жълтици… — Пьотър Пармьонович умислено изпука с пръсти. — Господи, какво да направим, какво да направим… Да се допитваме до Владимир Андреевич е безсмислено — при днешното му състояние. А и Караченцев не може да ни помогне — той днес не разполага с нито един свободен полицай. Довечера се очаква всенародна ажитация 27 27 Ажитация — от френски agitation — силно вълнение, възбуда. — Б.пр. поради скръбното събитие, а и много височайши гости са пристигнали — на всеки трябва да се осигури охрана и да се пазят от терористи и бомбаджии. Не, уважаеми, изключено е днес да се предприеме обкръжение, не си и помисляйте.

— Но ще го изпуснем — почти изстена Фандорин. — Ще избяга.

— Най-вероятно вече е избягал — мрачно отбеляза Хуртински.

— Дори така да е, следите още са пресни. Току-в-виж сме хванали някоя диря.

Пьотър Парамонович по най-деликатен начин го хвана под ръка:

— Прав сте. Престъпно е да губим време. Да ви кажа, от години се занимавам с московските тайни. Познавам Миша Малкия. Отдавна го дебна, ама е много хитър, проклетникът. Ще ви призная, драги Ераст Петрович — гласът му стана поверителен, искрен, присвитите му иначе очи сега се отвориха широко и се оказаха умни, проницателни. — Откровено казано, отначало не ви харесах. Никак. Развейпрах, си рекох, конте. Каца тук наготово, на постигнатото с пот и кръв. Но Хуртински винаги е готов да признае, ако не е прав. Погрешно мнение съм си създал за вас — събитията от последните два дни го разкриха най-красноречиво. Виждам, че сте много умен и опитен човек, а като детектив сте безупречен.

Фандорин леко се поклони и зачака какво ще последва.

— Затова имам следното предложенийце. Ако не ви е страх, разбира се… — той се доближи плътно и зашепна: — За да не губим днешната вечер, не искате ли да се разходите из хитровските вертепи и да направите леко разузнаване? Знам, че сте първокласен майстор в маскировката, така че няма да ви затрудни да се престорите на местен. Ще ви насоча къде най-вероятно може да попаднете на следа. Разполагам със сведения. Ще ви дам и придружители, най-добрите агенти. Е, отблъсква ли ви такъв ход? Или може би ви плаши?

— Нито ме отблъсква, нито ме плаши — отговори Ераст Петрович, комуто „предложенийцето“ на надворния съветник се стори дори много разумно. Щом полицейска акция е невъзможна, защо наистина да не опита сам?

— И ако попаднете на следа — продължи Хуртински, — на зазоряване може да го завардим. Само ме уведомете. Петстотин полицаи, естествено, не мога да ви събера, но няма и да потрябват. Дотогава вероятно ще сте стеснили кръга. Пратете ми някого от моите хора, за останалото аз ще имам грижа. Ще се справим отлично и без негово превъзходителство Евгений Осипович.