Борис Акунин - Смъртта на Ахил

Влезе гърбав дядко. Постоя на вратата, повъртя си гърбицата наляво и надясно, огледа се и закуцука с тояжките към ъгъла. На шията му — тежък кръст с позеленял синджир и чудновата верига от нещо като железни звезди. Гърбавият с пъшкане се курдиса на масата. Хубаво местенце: отзад стена, на съседните маси мируват. Отдясно сляп парцаливец: ококорил мътни гледци, равномерно преживя — вечеря. Отляво със захлупена на масата чернокоса глава и с полупразна чаша в ръка спи мъртвешки пияна мома — сигурно е дружка на някой от апашите, облечена е по-чисто от останалите брантии, носи тюркоазени обички и най-важното — никой не я закача. Явно има забрана. Уморила се е — спи. Като се събуди, ще си допие.

Дойде прислужникът и мнително попита:

— Отде си, дядо? Досега май не съм те виждал.

Гърбавият се ухили с гнили зъби и подхвана в скоропоговорка:

— Отде ли? Ту оттук, ту оттам, ту нагоре пълзешком, ту надоле въртешком. Донеси ми от акцизната водчица, синко. Наморих се цял ден сгънат одве. Не се бой, имам пари — дрънна грошовете. — Жалят православните патравия старец — бъбривият дядо намигна, измъкна изпод дрехата си ватена възглавничка, разкърши рамене, протегна се. Гърбицата беше изчезнала. — Ох, намъчих си кокаляците от тежък труд! Сега колаче да ручаме кравай и млада булка да ни приласкай — протегна се наляво и бутна спящата: — Ей, момичке хубавичке! Ти коя беше? Ще гушнеш ли старичока?

И каза нещо, от което слугата хлъцна. Посъветва го:

— Остави я Фиска, не е за твойте плепорции. Ако искаш женска, ей тамо по стълбата нагоре. Ще ти струва полвин рубла и пиенето.

Донесе му штоф 29 29 Штоф — Четвъртита бутилка, около 1.5 литра. — Б.ред. , но дядката не бързаше — и тук, изглежда, му беше добре.

Гаврътна първата чаша, с тънък глас запя някаква песничка и взе да хвърля погледи наоколо с млади шавливи очи. Бързо огледа посетителите, задържа очи на апашите и се извърна към тезгяха, където кръчмарят Абдул, флегматичен жилав татарин, полугласно си говореше с прошарен вехтошар. Последният повечко дрънкаше, а кръчмарят му отговаряше накратко и бавно забърсваше ръбата чаша с мръсна кърпа. Но брадатият вехтошар с прилична памучна дреха на гърба и с галоши върху обущата не го оставяше на мира — току му шепнеше нещо, приведен над тезгяха, и от време на време сочеше с пръст коша, окачен на рамото на спътника му, дребен киргизец, който зорко се оглеждаше с тесни будни очички.

Засега всичко вървеше по план. Ераст Петрович знаеше, че Грушин се прави на прекупвач, който случайно се е снабдил с цял комплект прекрасни инструменти за взлом и търси подходящ купувач, дето ще ги оцени. Идеята не беше лоша, но Фандорин се тревожеше от вниманието, с което апашите разглеждаха вехтошаря и помощника му. Да не са ги разпознали? Но как? Ксаверий Феофилактович се беше маскирал виртуозно и беше неузнаваем.

Явно и Маса усеща опасността — стои с ръце в джобовете, притворил тежки клепачи. В ръкава си носи кинжал, а позата му означава готовност да отговори на удар откъдето и да дойде.

— Ей ти, с дръпнатите очи! — извика един от апашите и се надигна. — Откъде си ти?

Вехтошарят бързо се обърна.

— Киргизец е, човече — любезно, но без капка притеснение обясни той. — Ням сирак, поганци му отрязали езика. Но за мен си е екстра — Ксаверий Феофилактович направи някакъв хитър знак с пръсти. — Алъш-веришът да върви, квот’ кастисам — кяр да пада, приказливци ми не требат.

Маса, разбрал откъде се предвижда истинската опасност, също се извъртя натам. Очите му съвсем се затвориха, но в тях току бляскаше искрица.

Апашите се спогледаха помежду си. Загадъчните думи на вехтошаря, кой знае защо, ги успокоиха. На Ераст Петрович му олекна — бива си го Грушин, знае как да се оправи. Пое си дъх и извади изпод масата ръката, с която се канеше да измъкне херщала.

А не трябваше да я вади.

Кръчмарят се възползва, че двамата му бяха обърнали гръб, внезапно хвана вързания с канап килограмов топуз и с уж леко, но страшно мощно движение удари с него „киргизеца“ по кръглото теме. Чу се отвратително изпращяване и Маса се свлече на пода като чувал, а подлият татарин — чувстваше се дългогодишната му практика — тресна в лявото слепоочие Грушин, който тъкмо се обръщаше, но не успя да се дообърне.

Ераст Петрович катурна масата и издърпа револвера от джоба си, без да разбира какво става.

— Стой! — с див глас изкрещя той. — Полиция!

Един от апашите посегна под масата и Фандорин веднага гръмна. Оня нададе вой, хвана се с две ръце за гърдите, падна на пода и се замята в конвулсии. Останалите притаиха дъх.