Борис Акунин - Смъртта на Ахил

Сенсей е просто учител, а онши е нещо много повече: учител, към когото изпитваш дълбока и искрена благодарност.

— По-скоро е онши. — Ераст Петрович погледна зазорилото червено небе и лекомислено призна: — Раншко е наистина. Ама със сигурност го мъчи старческо безсъние.

Ксаверий Феофилактович наистина не спеше. Седнал до прозореца на малката, но негова собствена къща, разположена в лабиринта от пресечки между двете Ординки, той размишляваше за странните особености на съня. Че на стари години човек спи по-малко, отколкото на младини, е разумно и правилно, от една страна. Защо да си хаби времето, скоро все едно ще си отспи. От друга страна, на младия времето по не му стига. Бъхтиш цял ден от сутрин до вечер, каталясаш от умора, още час-два — и ще можеш всичко да свършиш, обаче не, осем часа отиват в спане. Понякога така ти става жал за туй губивреме — ама няма как, природата си иска своето. Сега пък дремнеш следобеда малко в градинката и после цяла нощ сън не те хваща, но нямаш занимавка. Нови времена — нови порядки, а старата кранта да си кисне в яхъра. Благодаря, разбира се, грехота е да се оплаква. Само че му е скучно. Съпругата, лека й пръст, преди три години умря. Единствената щерка Сашенка се омъжи за един завеян мичман и замина с мъжа си в град Владивосток — през девет земи в десета. Готвачката Настася, то се знае, и ще го нахрани, и ще го изпере, ама човек има нужда и да си каже две думи. А с нея за какво да говори? За цените на газта и семките? Ех, можеше още да е полезен Грушин, можеше. И сили има, и мозъкът му, слава Богу, още не е хванал ръжда. Вие губите, господин полицейски началник. Много злодеи ли изловихте с глупавите си бертийонажи 25 25 По името на Алфонс Бертильон (Бертийон) — френски юрист (1853–1914), автор на системата за съдебна идентификация (но почерк, пръстови отпечатъци и т.н.). — Б.пр. ? Страх го хваща човек да върви по московските улици — като нищо ще ти отмъкнат портфейла, а притъмнее ли, може и да те проснат с удар по кратуната.

След мислените препирни с бившето началство обикновено го обземаше униние. Пенсионираният пристав не се самозалъгваше: в службата ще минат и без него, въпросът е, че него без работата много го хваща съклет. Навремето като тръгнеше сутрин за разследване, отвътре всичко му звънти като притегната докрай пружина. След първото кафе и първата лула главата му се прояснява, мисълта сама набелязва цялата линия на действие. Това е било, значи, щастието, това е бил истинският живот. Господи, уж доста е поживял-изживял, ама да имаше как и още, въздъхна Грушин и враждебно погледна надничащото иззад покривите слънце — отново го чака дълъг празен ден.

И го чу Господ. Ксаверий Феофилактович присви далекогледите си очи в посока на непавираната улица — май каляска вдига прахоляк откъм „Пятницка“. Пътниците са двама — един с папийонка, другият — нисичък — с нещо зелено. Кой ли ще е в ранни зори?

След неизбежните прегръдки, целувки и въпроси, на които Грушин отговаряше най-изчерпателно, а Фандорин възможно най-кратко, стигнаха до деловата част. Ераст Петрович пропусна подробностите, не спомена и за Соболев — само зададе условията на задачата.

В хотел е ограбен сейф. Почеркът е следният: ключалката е отворена не съвсем прецизно, от драскотините личи, че крадецът е видял зор. Характерна особеност: следи от восък в ключалката. Престъпникът е невероятно слаб: минал е през прозорче с размери осемнайсет на трийсет и шест сантиметра. Носел е обуща с подметка на кръстчета и звездички, стъпалото е дълго към двайсет и три сантиметра, широко — около седем. Фандорин не успя да доизложи условията, защото Грушин изведнъж го прекъсна:

— Ботуши.

— Моля?

— Ботуши — повтори приставът, — не обуща. Ботуши от шевро, лъснати до огледален блясък. Нищо друго не носи.

Фандорин вътрешно примря. Много внимателно, сякаш да не го подплаши, той попита:

— Да не е познат субект?

— До болка познат — радостна усмивка озари доброто сбръчкано лице на Грушин, сега с много повече кожа, отколкото изискваше черепът. — Това е само Миша Малкия и никой друг. Чудя се единствено, че толкова му се е мъчил на тоя сейф, за него е фасулска работа. От всички касоразбивачи само Миша може да влезе през малкото прозорче, а и шперцовете му винаги са смазани с восък — нервняк е, не понася дори да скръцне.

— Миша Малкия ли? Кой е т-той?

— А кой! — Ксаверий Феофилактович развърза пунгията с тютюна и невъзмутимо си напълни лулата. — Кралят на московските апаши. Първокласен сейфаджия, не отказва и мокри поръчки. А освен това сутеньор, прекупвач на крадени ценности и главатар на банда. Специалист по всичко, криминален Бенвенуто Челини 26 26 Известен италиански скулптор и бижутер, писател (1500–1571) в мемоарите си („гигантски автопортрет“) разказва за артистичния си живот, за трудностите, с които се сблъсква свободният дух. Участник в дуели, осъждан на смърт, обвинен в кражба, познал и слава, и затвор. Книгата му „La vita di Benvenuto, la maestro Giovani Cellini, fiorentino…“ е публикувана едва през 1728 г., на руски излиза 1848 г., и то в превод от френски. На български е издадена наскоро то „Кибеа“ със заглавието „Моят живот“. — Б.пр. . Слаб, дребен — към метър и петдесет. Носи се елегантно. Хитър, лъжлив и жесток като звяр. Много известна личност в Хитровка.