Борис Акунин - Смъртта на Ахил

— Лупа номер шест.

При силното увеличение много добре личаха пресни драскотини — значи не е отваряна с ключ, а с шперц. А освен това, странно, в ключалката личеше остатък от някакво бяло вещество. Фандорин извади малко от него с миниатюрната си пинсета, разгледа го. Май е восък. Интересно.

— Там ли е седял? — чу отзад тънък напрегнат глас.

Ераст Петрович недоволен се озърна. На вратата стоеше Екатерина Александровна, обхванала с длани лактите си, сякаш й беше студено. Тя не гледаше ковчега, дори се мъчеше да не му обръща внимание и разглеждаше креслото, на което уж бил умрял Соболев. Е, не й трябва да знае къде точно е умрял, помисли си Фандорин.

— Помолих ви да не влизате тук! — скара й се той, защото в подобни случаи строгостта е по-полезна от съчувствието. Нека се подсети защо са тук посред нощ, да си спомни загиналия генерал. Да си спомни и да се вземе в ръце.

Головина мълчаливо се обърна и излезе от стаята.

— Седнете — високо й каза Фандорин, — работата може да се проточи.

Щателният оглед на стаята му отне над два часа. Портиерът отдавна беше престанал да се плаши от ковчега, притихна в ъгъла и задряма. Маса следваше като сянка господаря си, тананикаше си и подаваше нужните инструменти. Екатерина Александровна повече не се появи в спалнята. Фандорин веднъж надникна да я види: седеше до масата, подпряла с ръце челото си. Тя сякаш усети присъствието му, вдигна очи, опари го с поглед, но нищо не попита.

Чак на зазоряване, когато вече нямаше нужда от фенера, Фандорин откри следа. На перваза на последния прозорец вляво той откри лек отпечатък от обувка — тясна като женска, но обувката беше явно мъжка, през лупата дори успя да види следи от кръстчета и звездички. Ераст Петрович вдигна глава — малкото прозорче горе беше открехнато. Ако не беше отпечатъкът, нямаше да му обърне никакво внимание: прекалено тясно беше за промушване.

— Ей, любезни — стресна той сънения портиер, — стаята почиствана ли е?

— Съвсем не — потърка очи онзи, — какво почистване. Нали виждате — и кимна към ковчега.

— А прозорците отваряни ли са?

— Не мога да знам. Но надали. Където има покойник, не се проветрява.

Ераст Петрович огледа и останалите два прозореца, но нищо друго интересно не откри. Към четири и половина се наложи да приключи огледа. Появи се гримьорът с помощниците си — да подготви Ахил за последния му път с колесницата.

Колежкият асесор освободи служителя и се сбогува с Екатерина Александровна, без да й каже нищо. Тя здраво му стисна ръката, погледна го изпитателно в очите и преглътна излишните думи. Спартанка до мозъка на костите.

Ераст Петрович нямаше търпение да остане сам — да обмисли резултатите от обиска, да подготви план за действие. Въпреки безсънната нощ изобщо не му се спеше и не усещаше никаква умора. Прибра се в хотела и се задълбочи в анализа си. Макар да не беше открил кой знае какво при нощния оглед на стая 47, картината се проясняваше.

Честно казано, в началото идеята, че народният герой е бил убит за пари, му се стори невероятна и дори налудничава. Но някой е влязъл през прозорчето същата нощ, отворил е сейфа и е задигнал чантата. И политиката няма нищо общо. Крадецът не е взел книжата, макар да са били толкова важни, че Гукмасов е намерил за необходимо да ги прибере преди идването на властите. Значи грабителят се е интересувал само от чантата?

И най-важното — знаел е, че Соболев не си е в стаята и че няма да се върне внезапно — отворил е сейфа внимателно, без да бърза, след това дори не го е оставил да зее, а прецизно го е затворил, което, както се знае, иска още повече време и ловкост, отколкото отварянето. Защо му е бил този риск, ако е знаел, че посетителят така или иначе ще открие липсата на чантата си. И защо е трябвало да излиза през малкото прозорче, а не през прозореца?

Извод?

Похитителят е знаел, че Соболев повече няма да се върне. Не и жив… Това първо. Знаел е и че никой освен генерала няма да търси чантата, защото само Соболев е знаел за милиона. Това второ.

Изброеното предполага някакво фантастично ниво осведоменост. Това трето.

И, естествено, четвърто: трябва да се открие крадецът. Най-малкото защото освен крадец може би е убиец. Милионът си е сериозен stimulus.

Лесно е да се каже — трябва. Но как?

Ераст Петрович седна до масата и придърпа тестето листа за писане.

— Четка и туш? — долетя веднага Маса, който досега неподвижно подпираше стената и дори сумтеше по-тихо от обичайното, за да не пречи на господаря да умопостигне смисъла на Великата спирала, на която са нанизани всички съществуващи причини и следствия, и най-важните, и съвсем незначителните.