Борис Акунин - Смъртта на Ахил

Есаулът отиде до масата, на която имаше продълговата кутия, очевидно приготвена предварително, и вдигна капака. Блеснаха удължените инкрустирани ръкохватки.

— Противниците по жребий избират пистолет — продължи Баранов, миролюбиво усмихнат. — Прицелват се — макар че от такова разстояние какво толкова ще се прицелват? — и при команда стрелят. Това е.

— По жребий ли? — попита Фандорин. — Тоест единият пистолет е зареден, а другият не?

— Естествено — кимна подполковникът, — в това е смисълът. Иначе нямаше да е дуел, а двойно самоубийство.

— Добре — съгласи се колежкият асесор. — Тогава жалко за поручика. Нямало е случай да загубя на жребий.

— Всичко е в Божията ръка, но така не се говори, ще се урочасате — назидателно каза Баранов.

Май тук той е главният, а не Гукмасов, помисли си Ераст Петрович.

— Трябва да имате секундант — мрачно се обади есаулът. — Ако искате, като стар познайник мога да ви предложа услугите си. Не се съмнявайте, всичко ще е честно.

— Никак не се съмнявам, Прохор Ахрамеевич. Но не сте подходящ за секундант. Ако ми изневери късметът, много ще замирише на убийство.

— Прав е. С умен човек да ти е драго да общуваш. Прав си и ти, Прохор. Той е опасен. Какво предлагате, господин Фандорин.

— Ще приемете ли японски поданик за секундант? Току-що пристигам в Москва, нали знаете, и още нямам познанства… — колежкият асесор извинително разпери ръце.

— Ако ще и папуаски — нададе вик Ердели. — Но хайде вече да започваме!

— Лекар ще има ли? — попита Ераст Петрович.

— Лекар не е нужен — въздъхна подполковникът, — от такова разстояние всеки изстрел е сигурна смърт.

— Хм. Не се тревожа за себе си, а за княза…

Ердели възмутен кресна нещо на грузински и се оттегли към другия край на стаята.

Ераст Петрович изложи накратко ситуацията в бележка, написана с чудновати знаци отгоре надолу и отдясно наляво, и помоли да я отнесат в двайсета стая.

Маса се появи без много бързане чак след петнайсетина минути. Офицерите вече проявяваха нервност и май се бяха усъмнили, че Фандорин играе нечестно.

Появата на секунданта предизвика голям фурор. За схватката, на каквито Маса беше всеотдаен привърженик, той се беше нагласил в парадно кимоно с високи колосани рамене, беше обул бели чорапи и се беше препасал с най-красивия си пояс с шарка във вид на млади бамбукови филизи.

— Какъв е тоя макак! — невъзпитано ахна Ердели. — Впрочем както и да е! Да започваме.

Маса церемониално се поклони на присъстващите и с изпънати ръце поднесе на повелителя си проклетата чиновническа шпага.

— Вашият меч, господарю.

— До гуша ми дойде с тоя меч — въздъхна Ераст Петрович. — Ще се стреляме с пистолети. С господина там.

— Пак ли с пистолети? — разочарова се Маса. — Що за варварски обичай. И кого ще убивате? Онзи космат човек? Същинска маймуна.

Свидетелите на дуела се изправиха до стената, Гукмасов побая гърбом нещо над пистолетите и предложи избор на противниците. Ераст Петрович изчака Ердели да се прекръсти и да вземе оръжието, после с два пръста небрежно измъкна втория пистолет.

Следвайки указанията на есаула, дуелистите поеха двата края на кърпата и се отдалечиха на максимално възможното разстояние, което даже след като опънаха ръце, не превишаваше три крачки. Князът вдигна пистолета до височината на рамото си и се прицели право в челото на противника. Фандорин задържа оръжието до бедрото си и дори не понечи да се цели, което при такава дистанция наистина беше излишно.

— Едно, две, три! — бързо отброи есаулът и се дръпна назад.

Сухо щракна пистолетът на княза, затова пък оръжието на Фандорин блъвна лют огън и поручикът с вой и проклятия се затъркаля по килима, притиснал простреляната си дясна ръка.

Когато воят премина в приглушени стонове, Ераст Петрович назидателно рече:

— С тази ръка вече няма да удряте шамари.

В коридора се чуха гласове, викове, Гукмасов открехна вратата и каза на някого, че се е случила досадна неприятност — поручик Ердели си чистел оръжието и си прострелял ръката. Отпратиха ранения да го превърже доктор Уелинг, който за щастие още не беше потеглил за необходимото по балсамирането, след което всички се върнаха в стаята на Гукмасов.

— И сега? — попита Фандорин. — Удовлетворен ли сте?

Гукмасов поклати глава:

— Сега ще се стреляте с мен. При същите условия.

— А после?

— А после, ако пак ви провърви — с всички останали. Докато някой не ви убие. Ераст Петрович, спестете ни подобно изпитание — есаулът го погледна в очите почти умоляващо. — Дайте ни честна дума, че няма да участвате в разследването, и ще се разделим приятелски.