Борис Акунин: Смъртта на Ахил

Караченцев трепна:

— И го пуснахте сам? Посред нощ? Много странно!

Той погледна многозначително Фандорин, който обаче не изглеждаше заинтригуван от тази подробност — застанал пред бюрото, той незнайно защо опипваше с пръст бронзовия свещник.

— С него може ли да се спори — горчиво се усмихна Гукмасов. — Понечих, ама така ме изгледа, че… той, ваше превъзходителство, не из нощна Москва, а из турските планини и текинските степи се разхождаше сам… — есаулът мрачно заусуква дългия си мустак. — До хотела стигна Михал Дмитрич. Ама до утринта не стигна…

— Как заварихте тялото? — попита полицейският началник.

— Ей тук беше седнал — посочи стола Гукмасов. — Облегнат назад. И перодръжката на пода…

Караченцев клекна, докосна мастилените петна на килима. Въздъхна:

— Да, пътищата Господни…

Настъпилата скръбна пауза безцеремонно бе нарушена от Фандорин. Полуизвърнат към управителя и все така поглаждайки невзрачния свещник, той с висок шепот попита:

— Защо нямате електричество? Още преди се чудех. Такъв модерен хотел, а д-дори газ нямате — осветявате стаите със свещи.

Французинът взе да обяснява, че със свещи е по-стилно, отколкото с газ, а електрическо осветление вече има в ресторанта и на есен непременно ще прекарат по етажите, но Караченцев прекъсна празните им приказки със сърдито покашляне.

— А вие как прекарахте нощта, есаул? — поднови разпита той.

— Ходих до един боен другар — полковник Дадашев. Седяхме, говорихме. Върнах се в хотела призори и веднага легнах да спя.

— Да-да, нощният портиер ми каза, че сте се прибрали на зазоряване — намеси се Ераст Петрович. — Дори сте го пратили за бутилка газирана вода.

— Така е. Честно казано, малко бях попрекалил с пиенето. Гърлото ми пресъхна. Винаги ставам рано, а пък този път за зла беда съм се успал. Отивам да докладвам на генерала — Лукич вика: още не е станал. Рекох си: сигурно до сутринта е работил. После, вече в осем и половина, му казвам: да вървим да го будим, Лукич, че ще се ядоса. Пък и не е поспаливец. Влизаме тук — той се отметнал ей така (Гукмасов дръпна глава назад, затвори очи и устата му леко зина) и се вкочанил. Повикахме лекар, изпратихме депеша в корпуса… Точно тогава се появихте вие, Ераст Петрович. Простете ми, че не ви поздравих като стар другар — нали разбирате, не бях на себе си.

Вместо да приеме извинението, което при сегашното положение на нещата дори не беше необходимо, Фандорин леко наклони глава на една страна, хвана си ръцете отзад и каза:

— А пък в тукашния ресторант ми разправиха, че снощи някаква дама пяла за негово високопревъзходителство и дори седнала на масата при вас. Май е известна особа в Москва? Ако не се лъжа, се казвала Ванда. И после всички, включително генералът, сте отишли някъде с нея?

— Да, имаше някаква певачка — сухо отвърна есаулът. — Закарахме я и тя се прибра. А ние продължихме.

— Къде я закарахте, в „Англия“ на „Столешников“? — прояви удивителна осведоменост колежкият асесор. — Казаха ми, че там пребивава госпожа Ванда.

Гукмасов се начумери и отговори още по-сухо, гласът му чак проскърца:

— Не познавам добре Москва. Някъде наблизо беше, за пет минути стигнахме с кабриолет.

Фандорин кимна и очевидно загуби интерес към есаула — забеляза до леглото вратата на стенния сейф. Отиде, врътна ръчката, вратата се отвори.

— Какво, празен ли е? — попита полицейският началник.

Ераст Петрович потвърди:

— Тъй вярно, ваше превъзходителство. И ключът е тук.

— Добре — завъртя рижата си глава Караченцев. — Каквито книжа се намерят, всички да се запечатат. После ще видим кое е за близките, кое за министерството, кое — за императора. Вие, професоре, си повикайте вашите хора и започнете балсамирането.

— Как, тук ли? — възмути се Уелинг. — Балсамирането, господин генерал, да не е мариноване?

— А вие да не искате да ви откарам трупа през целия град в академията? Погледнете навън, там игла няма къде да падне. Не, тук действайте. Благодаря ви, есаул, вие сте свободен. А вие — обърна се към управителя — изпълнете всички изисквания на господин професора.

Щом останаха сами, рижият генерал хвана за лакътя Фандорин, отдръпна го от покритото с чаршаф тяло и тихо, сякаш покойният можеше да го чуе, попита:

— Какво ще кажете? Доколкото ми подсказаха въпросите и поведението ви, обясненията на Гукмасов не ви се видяха убедителни? Къде куцат? Той обясни защо сутринта не е бил обръснат. Нали? Успал се е след нощното пиянство — случва се.