Борис Акунин: Смъртта на Ахил

— Ваше сиятелство, ами разследване няма ли д-да има? — неочаквано попита Фандорин. — Толкова видна личност. И такава странна смърт. Редно е да се проучи.

— Какво разследване — с досада сви вежди князът. — Нали ви казвам, императорът ще пристигне.

— Аз обаче имам основание да предположа, че тук има нещо съмнително — с непобедимо спокойствие настоя колежкият асесор.

Думите му произведоха ефекта на взривена граната.

— Що за нелепи измишльотини! — кресна Караченцев — симпатията му към младия мъж тутакси се беше изпарила. — Какво основание може да имате? Откъде изобщо може да знаете нещо?

Ераст Петрович дори не удостои с поглед надворния съветник, а се обърна направо към губернатора:

— Ако позволите, ваше сиятелство, случайно отседнах в същия хотел „Дюсо“. Това първо. С Михаил Дмитриевич се п-познавам отдавна. Той винаги става много рано, така че е абсолютно изключено неговите хора да си мислят, че до толкова късен час още спи. Свитата му щеше да се обезпокои още в шест. Това второ. А с есаул Гукмасов, когото също познавам много добре, се видях в осем и половина. Той беше небръснат. Това трето. — Тук Фандорин направи многозначителна пауза, сякаш последното съобщение биеше всичко друго по важност.

— Небръснат ли? И какво? — учуди се полицейският началник.

— Ами това, ваше сиятелство, че никога и в никакъв случай Гукмасов не може да е небръснат в осем и половина сутринта. С този човек изкарах б-балканската кампания. Той е изряден до педантизъм и не се е появявал от палатката си небръснат дори да нямаше вода и да трябваше да се топи сняг. Предполагам, Гукмасов още в ранно утро е знаел, че началникът му е мъртъв. Ако е знаел, защо толкова време е мълчал? Това четвърто. Трябва да се провери. Особено щом ще д-дойде императорът.

Последното като че ли най-вече убеди губернатора.

— Изглежда, Ераст Петрович е прав — каза той и се надигна. — Това е случай от държавно значение. Назначавам негласно разследване на обстоятелствата около кончината на генерал-адютант Соболев. Май няма да се мине и без аутопсия. Само че внимавайте, Евгений Осипович, тихо, кротичко. И без това мълвата ще тръгне… Петруша, ще се ослушваш за клюките и ще ми ги докладваш лично. С разследването, естествено, ще се заеме Евгений Осипович. И да не забравите да наредите балсамиране. Мнозина ще искат да се простят с героя, а времето е топло. Ще се вмирише. Колкото до вас, Ераст Петрович, щом съдбата ви е пратила в „Дюсо“ и щом толкова добре сте познавали покойния, направете и вие едно проучване от своя страна, тъй да се каже, самосиндикално. Късмет, че в Москва още не ви познават. Щом сте чиновник за специални поръчения — ето ви едно толкова специално, че по-специално не може и да бъде.

Ераст Петрович започна доста странно диренето около смъртта на прославения пълководец и всенароден любимец. С триста зора успя да се прибере в хотела, заварден от всички страни с двоен кордон полиция и скърбящи московчани (лошите новини винаги са обсебвали старовековния град по-бързо и от ненаситните августовски пожари), и без да поглежда нито наляво, нито надясно, се качи в двайсета стая, хвърли на слугата фуражката и шпагата, а на въпросите отговори само с пръст, лепнат на устните. Обиграният Маса с разбиране се поклони и спешно разстла на пода сламената рогозка. Почтително уви късата шпага в копринена кърпа и я сложи на скрина, после излезе в коридора и застана с гръб към вратата в позата на страшния бог Фудо-мьоо, повелител на огъня 11 11 В японската национална религия — божество, защитник от стихийни бедствия, непоклатим властелин. — Б.пр. . Минеше ли някой, Маса слагаше пръст на устата си, укорително цъкаше и сочеше ту заключената врата, ту някъде към пъпа си. Поради което из етажа веднага се понесе слух, че в двайсета стая е отседнала бременна китайска принцеса и даже ражда вече.

А Фандорин през това време седеше на рогозката абсолютно неподвижен. Коленете леко отворени, тялото отпуснато, китките обърнати с дланите нагоре. Погледът му беше прикован към корема, по-точно към най-долното копче на вицмундира. Някъде там, под златния двуглав орел се намира магичната точка тандем, източник и център на духовната енергия. Ако изчистиш съзнанието си от всякакви мисли и се отдадеш на самовглъбяване, в душата ти ще дойде просветлението и дори най-главоломният проблем ще ти се яви в прост, ясен и разрешим вид. Ераст Петрович с всички сили се опитваше да изчисти съзнанието си и да постигне просветлението, което не е никак лесно и изисква дълги тренировки. Природно бързата му мисъл и производната й нетърпеливост особено много затрудняваха упражняването на самоконцентрация. Но, както е казал Конфуций, благородният избира не лекия път, а трудния, затова Фандорин упорито се взираше в проклетото копче и чакаше резултата. Отначало мислите му никак не желаеха да се умирят, напротив, бляскаха и се мятаха като рибоци в плитка вода. После всички външни звуци се отдалечиха и заглъхнаха, рибките отплуваха в дълбокото, а съзнанието му потъна в мъгла. Ераст Петрович гледаше златното копче с герба и за нищо не мислеше. Мина секунда, минута или може би час, императорският орел изведнъж поклати двете си глави, короната пръсна искри и той се пробуди. Планът за действия се беше подредил от само себе си.