Борис Акунин: Смъртта на Ахил

— Стига глупости! — ядоса се младият мъж. — Срам ме е да те слушам.

Японецът неодобрително поклати глава:

— Забравете вече Мидори-сан! Няма смисъл да въздишате по жена, която никога повече няма да видите.

Но господарят му все пак въздъхна, после втори път, след което, явно за да отпъди скръбните мисли, попита кочияша (тъкмо минаваха покрай Страстний манастир):

— На кого са издигнали паметник тук на булеварда? Да не лорд Байрон?

— Пушкин е туй Александър Сергеевич — укорително се извърна онзи…

Младият мъж се изчерви и пак заломоти нещо неразбираемо на ниския с дръпнатите очи. Кочияшът долови само трикратно произнесената дума „Пусикин“.

„Дюсо“ изглеждаше като истински парижки хотел — с униформен портиер на главния вход, с просторно фоайе, украсено с магнолии и азалии в цветарници, със собствен ресторант. Пътникът от петербургския влак избра хубав апартамент за шест рубли с изглед към „Театралний проезд“, записа се в книгата: Ераст Петрович Фандорин, колежки асесор 1 1 Граждански чин от 8 степен в царска русия. — Б.пр. , и с любопитство се запъти към голямата черна дъска, на която по европейски маниер биха изписани с тебешир имената на гостите.

Най-горе си едри засукани букви датата: 25 юни, петък — 7 juillet, vendredi 2 2 Петък, 7 юли. — Б.пр. .

Малко по-долу на най-почетното място с калиграфски шрифт беше написано: Генерал-адютант, генерал от инфантерията 3 3 Висш генералски чин от пехотата на руската царска армия. — Б.пр. М. Д. Соболев — №47 .

— Не може да бъде — ахна колежкият асесор. — Какъв късмет! — обърна се към портиера и попита: — Тук ли е негово високопревъзходителство? С него сме стари п-познайници.

— Тъй вярно, тук е — поклони се служителят. — Вчера пристигна. Със свитата. Взеха цялата ъглова част, ей от онази врата нататък целият коридор са те. Но сега си почива и ни е забранено да го притесняваме.

— Мишел? В осем и половина сутринта? — изуми се Фандорин. — Необичайно е за него. Впрочем хората се променят. Ще ви моля да предадете на г-генерала, че съм в двайсети номер, той непременно ще иска да ме види.

И младият мъж тръгна да си върви, но в този миг последва друга случайност, която щеше да стане втората брънка в хитроумния низ на съдбата. Вратата към помещенията на височайшия гост внезапно се открехна и оттам надникна казашки офицер, черновежд перчемлия с орлов нос и хлътнали, синкави, небръснати страни.

— Момче! — гръмогласно извика той и размаха нетърпеливо лист хартия. — Да се прати депеша по телеграфа!

— Гукмасов, вие ли сте? — отвори обятия Ераст Петрович. — Откога не сме се виждали! Все така ли сте верният Патрокъл на нашия Ахил? И в-вече сте есаул 4 4 Офицерски чин в казашките войски. — Б.пр. . П-поздравления!

Ала приятелският му възглас изобщо не зарадва офицера, дори по-скоро му се отрази неблагоприятно. Есаулът парна младото конте със злобен поглед на черните си цигански очи и без да каже нито дума повече, хлопна вратата. Фандорин просто се вцепени в нелепата си поза с разтворени ръце — все едно е понечил да затанцува, пък се е отказал.

— Наистина — смутено изломоти той, — как се е п-променило всичко — и градът, и хората.

— Ще желаете ли закуска в стаята? — попита портиерът, като се престори, че не е забелязал конфуза.

— Не, няма нужда — отвърна гостът. — По-добре да ми донесат от зимника кофа лед. Дори д-две.

В апартамента си, просторен и луксозно мебелиран, той подхвана странни занимания. Съблече се, направи стойка с главата надолу и почти без да докосва стената с крака, загря с десет опори. Слугата японец никак не се учуди. Той пое от хотелския прислужник двете кофи с лед, изсипа ги във ваната, пусна медния кран на студената вода и зачака колежкият асесор да приключи чудноватите си гимнастики.

След малко зачервеният от упражненията Фандорин влезе в банята и безстрашно се топна в страховитата ледена купел.

— Маса, приготви ми вицмундира 5 5 Униформена дреха на руските чиновници. — Б.пр. . Ордените. В кадифените кутийки. Отивам да се представя на княза.

Говореше кратко, през стиснати зъби. Къпането очевидно изискваше огромни усилия на волята.

— На императорския наместник ли, вашия нов господар? — почтително попита азиатецът. — Тогава ще приготвя и меча. Изключено е без меч. Едно е господинът руски посланик в Токио, при когото бихте на служба по-рано, с него можеше и без официалности. Но съвсем друго — губернаторът на такъв голям град. И не ми възразявайте.