Борис Акунин - Смъртта на Ахил

— Ако имате някакво поръчение… — рече той, втренчил предан и услужлив поглед в младия мъж.

— Кога се прибира?

— Различно. Вечер пее в „Алпийска роза“. Всеки ден без понеделник. Заповядайте засега в бюфета, ако желаете, да пиете чай или нещо друго, аз ще имам грижата да ви известя, когато мамзел си дойде.

— Какво ще кажеш? — неопределено размърда пръсти Ераст Петрович. — Наистина ли е толкова хубава?

— Картинка! — премлясна лакеят с издути червени устни. — Тук е на специално положение. Плаща триста рубли на месец и много щедри бакшиши.

На това място направи психологически издържана пауза и Фандорин бавно измъкна две банкноти по рубла, но сякаш от разсеяност ги прибра в горния си джоб.

— Госпожа Ванда не допуска посещения на кой да е, твърде е взискателна — многозначително спомена събеседникът, без да отлепя око от дрехата на посетителя. Но аз ще й докладвам, защото се ползвам с особеното й доверие.

— Заповядай — подаде му банкнотата Ераст Петрович. — Другата ще ти я дам после, като се прибере мадмоазел Ванда. Аз ще ида да почета вестник. Къде ви е бюфетът, казваш?

На 25 юни 1882 година в „Московские губернские ведомости“ беше поместено следното:

Прочутият пътешественик Н. Н. Миклухо-Маклай възнамерява да се върне в Русия с клипера „Стрелец“. Г-н Миклухо-Маклай има тежки здравословни проблеми. Отслабнал е много, страда от постоянна треска и невралгия. Душевното му състояние повечето време е мрачно. Пътешественикът е заявил пред нашия кореспондент, че се е наситил на странствания и мечтае час по-скоро да слезе на родния бряг.

Ераст Петрович веднага си представи изпитото лице на мъченика на етнографията, болезнените тикове, и поклати глава. Прелисти страницата.

„СМЪРТ ЧАКА ПРЕЗИДЕНТА“ — такъв надпис с огромни букви се появи неотдавна на „Бродуей“, главната улица в Ню Йорк. Минувачите спираха изумени и едва тогава можеха да прочетат написаното по-нататък с по-дребен шрифт: безспорно, ако не носеше в нашия променлив климат топлото вълнено бельо на „Гарланд“. Белият дом заведе дело срещу безсрамната фирма за използването на височайшата длъжност с търговска цел.

У нас, слава Богу, още не се е стигнало дотам и надали някога ще се стигне, със задоволство си помисли колежкият асесор. Все пак императорът не е някакъв си президент.

Като човек неравнодушен към изящната словесност го заинтригува друго заглавие:

В големия салон в дома на княгиня Трубецкая се състоя беседа на професор И. Н. Павлов за новата литература, събрала много слушатели. На сбирката бяха разгледани последните творби на И. С. Тургенев. Г-н Павлов нагледно показа колко ниско е паднал този талант в преследването на тенденциозна мнима реалност. Следващото четене ще бъде посветено на произведенията на Шчедрин 14 14 По това време Тургенев публикува разкази, очерци, цикъл „Стихотворения в проза“, а Салтиков-Шчедрин — очерци и разкази, сатиричната повест „Съвременна идилия“. — Б.пр. като основен представител на най-грубия лъжереализъм.

Фандорин се натъжи. Сред руските дипломати в Япония се смяташе за бонтон да се хвалят господата Тургенев и Шчедрин. Виж ти, колко е изостанал от литературния живот за близо шестгодишното отсъствие.

А какво ново в техниката?

Дължината на железопътния тунел под Ламанша вече стигна 1200 метра. Галериите се прокарват от инженер Брънтън с пневматична подкопна машина. Според проекта дължината на подземното съоръжение трябва да достигне над 30 километра. Първоначалният проект предвиждаше тунелите от английска и френска страна да се срещнат след пет години, но скептиците са на мнение, че поради трудоемката дейност по облицовката и полагането на релсите откриването на пътя ще се отложи поне до 1890 година…

Фандорин като любител на прогреса безкрайно се интересуваше от прокарването на англо-френския тунел, но не успя да дочете любопитната статия поради факта, че пред тезгяха в бюфета от няколко минути се мъдреше господин със сив костюм, когото Ераст Петрович беше забелязал по-рано във фоайето да разговаря с главния прислужник. Отделни думи, които долитаха до ухото на колежкия асесор (а той имаше превъзходен слух), толкова го заинтригуваха, че Ераст Петрович веднага прекрати четенето, но остана с вестника пред себе си.

— Не го усуквай — притискаше бюфетчика сивият господин. — Беше ли дежурен снощи, или не?