Борис Акунин: Декоратор (Специални поръчения — 2)

— Изваден? Но защо? — учуди се князът.

— Злодействата на Изкормвача паникьосаха местните не толкова заради самите извършени убийства. В голям и неблагополучен град като Лондон се случват доста престъпления, дори и кървави. Обаче начинът, по който Изкормвача унищожаваше жертвите си, беше наистина чудовищен. Обикновено прерязваше гърлата на клетите жени, после ги изкормваше като дивеч и подреждаше извадените вътрешности във вид на някакви кошмарни натюрморти.

— Света Богородице! — изпъшка Ведишчев и се прекръсти.

А губернаторът рече с болезнено чувство:

— Що за ужасии разправяте. И какво, не го ли намериха този негодник?

— Не, но от декември характерните убийства секнаха. Полицията реши, че престъпникът или се е самоубил, или… е напуснал Англия.

— И си няма друга работа, ами идва при нас в Москва — скептично поклати глава полицейският началник. — Дори така да е, престъпник англичанин лесно може да бъде проследен и заловен.

— От къде на къде решихте, че е англичанин? — извърна се към генерала Фандорин. — Всички убийства са извършени в мизерен квартал, к-където живеят мнозина пришълци от европейския континент, включително руснаци. Впрочем една от първите версии на английската полиция беше за имигрант медик.

— Защо непременно медик? — прояви интерес Ижицин.

— Защото вътрешните органи на жертвите всеки път са вадени много прецизно, с отлично познаване на анатомията, при това най-вероятно с хирургически скалпел. Лондонската полиция беше твърдо уверена, че Джек Изкормвача е лекар или студент по медицина.

Прокурорът Козлятников вдигна изящно пръст, блесна брилянтът на пръстена му.

— Но защо точно лондонският Изкормвач да е убил и накълцал Андреичкина? Че малко ли са ни нашите си убийци? Налокал се е някой кучи син до умопомрачение и си е въобразил, че бори чудовища. Такива ги имаме колкото си щете.

Колежкият съветник въздъхна, търпеливо отговори:

— Фьодор Калистратович, нали прочетохте докладната на съдебния лекар. Спиртосан безумец не може да оперира така точно, и то с „остър предмет от хирургически вид“. Това първо. Точно както в Ийст Енд, и тук нямаме обичайните за този вид престъпления полови безчинства. Това второ. Но най-зловещото е отпечатъкът от кървава целувка на бузата на убитата — това трето. Всички жертви на Изкормвача са имали такъв кървав печат: на челото, на бузата, в един от случаите на слепоочието. Инспектор Джилсън, от когото научих тази подробност, не й придаваше особено значение, защото Изкормвача имал и доста по-ужасни хрумвания. Но от оскъдните сведения за маниакалните убийци, с които разполага криминалистиката, е известно какво значение има ритуалът за тези злодеи. В основата на серийните убийства с маниакален уклон винаги има някаква „идея“, която подтиква многократно чудовището да умъртвява непознати нему хора. Още в Лондон се опитвах да внуша на следствените шефове, че основното е да разкрият „идеята“ на маниака. Останалото е въпрос на криминалистка техника. Няма никакво съмнение, че типичните черти на Джек Изкормвача и нашия московски злодей напълно съвпадат.

— И все пак е доста странно — поклати глава генерал Юровски. — Джек Изкормвача да се изпари от Лондон, за да се озове тук в барака за дърва в Самотьок… Освен това, съгласете се, заради смъртта на някаква си проститутка да се отменя височайша визита…

Търпението на Фандорин явно се изчерпваше, защото той доста рязко отговори:

— Да ви напомня, че заради случая с Джек Изкормвача бяха отстранени от служба и началникът на лондонската полиция, и даже министърът на вътрешните работи, които твърде дълго време отказваха да отдадат нужното значение на убийствата на „някакви си проститутки“. Дори да предположим, че тук се е появил някой наш си доморасъл Ванка Изкормвача, това не променя нещата. Веднъж усетил вкуса на кръвта, той вече няма да се спре. Представете си какво ще стане, ако по време на посещението на негово величество убиецът ни сервира ново подаръче от вида на днешното? А като се разбере, че това не му е първо престъпление? Чудно Възкресение Христово ще стане в старата столица.

Князът се прекръсти уплашено, а и генералът заоткопчава златовезаната си яка.

— Истинско чудо е, че днес поне успяхме да потулим подобно нечувано събитие — колежкият съветник угрижено приглади контешките си черни мустачки. — А и дали сме успели…

Възцари се гробна тишина.

— Ваша воля, Владим Андреич — обади се иззад открехнатата врата главата на Ведишчев, — но той е прав. Пишете на царя. Тъй и тъй, имаме тук малък конфуз. В мой минус е, ала в името на вашето императорско спокойствие най-покорно ви молим да не идвате в Москва.