Борис Акунин: Декоратор (Специални поръчения — 2)

Статският съветник Ейхман понечи да протестира, но князът го възпря с жест.

— Значи напразно съм ви обезпокоил, драги — сърдечно му каза той. — Вървете да си насвиете там хората — джебчиите и нихилистите: на Великден да си празнуват в Хитровка и да не са мръднали оттам, за Бога. Много разчитам на вас, Пьотър Рейнгардович.

Ейхман стана, мълчаливо кимна, изкриви усмивка към Ераст Петрович и си излезе.

Колежкият съветник въздъхна с ясното съзнание, че в лицето на началника на московската криминална полиция си е осигурил враг завинаги, но случаят наистина беше ужасяващ и не можеше да се допуска ненужен риск.

— Нали ви знам — каза губернаторът и тревожно погледна доверения си помощник. — Щом има „първо“, ще последва и „второ“. Казвайте, не ме тормозете.

— Много съжалявам, Владимир Андреевич, но ще се наложи да отмените визитата на императора — съвсем тихо произнесе Фандорин, ала князът този път идеално го чу.

— Как така да я „отменя“? — ахна той.

Останалите присъстващи посрещнаха възмутителното изказване на самозабравилия се чиновник много по-бурно.

— Да не сте луд? — ревна полицейският началник Юровски.

— Това е нечувано! — изблея прокурорът.

А следователят не посмя да надигне глас, защото нямаше достатъчно висок ранг за подобна волност, но сви пълните си устни в знак на възмущение от безумния произвол на Фандорин.

— Как така ще я отменя? — безпомощно повтори Долгорукой.

Вратата за вътрешните стаи се открехна и оттам се подаде наполовина физиономията на камердинера.

Губернаторът заговори с безкрайно вълнение, изпускайки в бързината срички и цели думи:

— Ерапетроич, от години… Вие никога… думите на вятъра, но да отменя височайшата? Това е нечуван скандал. Знаете как съм се борил… За мен, за всички нас това е…

Фандорин смръщи високото си чисто чело. Много добре знаеше колко дълго лавира и хитрува Владимир Андреевич, докато осигури височайшето посещение. А какви спънки му правеше враждебната петербургска „камарила“, която от двайсет години се мъчеше да натири стария хитрец от топлото местенце! Великденският „експромпт“ на негово величество беше триумф за княза, категорично доказателство за непоклатимото му положение. Другата седмица негово сиятелство ще празнува огромен юбилей — шейсет години офицерска служба. По този случай можеше да се надява дори да получи „Андрей Първозвани“5. А сега какво — лично да се моли за отмяна на визитата!

— Разбирам всичко, ваше сиятелство, но ако не се отмени, ще стане още по-зле. Тази касапница няма да е последна — лицето на колежкия съветник ставаше все по-мрачно. — Боя се, че в Москва се е появил Джек Изкормвача.

И пак, както преди няколко минути, думите му накараха всички присъстващи да заговорят едновременно.

— Как така няма да е последна? — възмути се генерал-губернаторът.

Полицейският началник и прокурорът попитаха почти хорово:

— Джек Изкормвача ли?

А Ижицин се осмели да се изхили:

— Глупости!

— Какъв е тоя изкормвач? — изхриптя откъм вратата си Фрол Григориевич Ведишчев в последвалата пауза.

— Да-да, кой е този Джек? — с явно недоволство огледа подчинените си князът. — Всички знаят, само аз не съм в течение. Все така правите!

— Това е известен английски убиец, ваше сиятелство, който коли проститутки в Лондон — обясни следователят.

— С ваше позволение, Владимир Андреевич, ще ви разкажа по-подробно — Ераст Петрович измъкна бележник от джоба си, прелисти няколко странички. Князът сви длан на ухото си, Ведишчев си тури очилата с дебели стъкла, а Ижицин се усмихна иронично. — Както знаете, ваше сиятелство, миналата година бях за няколко месеца в Англия по повод на известния ви случай за изчезналата кореспонденция на Екатерина Велика. Вие, Владимир Андреевич, дори бяхте изразили недоволство от продължителното ми отсъствие. Задържах се в Лондон повече от необходимото, защото се бях съсредоточил върху действията на местната полиция по издирването на чудовищен убиец, който в период от осем месеца — от април до декември миналата година — беше извършил осем зверски убийства в Ийст Енд6. Убиецът проявяваше ужасна наглост. Пращаше писма в полицията с подпис Jack the Ripper, тоест Джек Изкормвача, а веднъж дори изпратил на комисаря, който водел разследването, половин бъбрек, изваден от жертвата.

— Изваден? Но защо? — учуди се князът.